Н а 27 декември православната ни традиция отбелязва един от най-значимите християнски празници в края на годината – Стефановден. Това е третият ден след Рождество Христово и според народните вярвания „затваря кръга“ на коледните празници. За вярващите и за мнозина във фолклорната култура този ден носи дълбок религиозен, социален и обреден смисъл.
Житието на св. Стефан – първият християнски мъченик
Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книгата „Деяния апостолски“. В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница, Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него.
Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия, и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани.
И апостолите казали: „Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): „Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”.
Както се вижда от разказа на книгата „Деяния“, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. „Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да се противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос.
След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.
Традиции и обичаи на Стефановден
Стефановден е празник, който съчетава църковна почит и богата народна традиция. За много семейства това е повод да се съберат край празничната маса, да споделят ястия и песни – празничен тон, типичен за коледните дни.
На масата обикновено присъстват месни ястия – най-често свинско с кисело зеле, месни баници и други богати блюда, с които се почитат именници и гости. Трапезата на Стефановден е символ на благодарността към отиващата си година и изобилието през новата година. По традиция вечерта цялото семейство се събира около трапезата, за да благодари за благата през старата година и да се помоли за изобилие през новата година.
Младите семейства често посещават кумовете и по-възрастните си роднини, за да почетат връзките на семейство и приятелство, укрепени през годината.
Обичаят ладуване – магия за любов и бъдеще
Един от най-интересните народни обичаи, свързани със Стефановден, е ладуването – специална форма на гадателска практика, която се изпълнява предимно от неомъжени моми.
Тази вечер момите се събират и плетат малки китки, към които привързват пръстен или друг личен предмет. Те потапят китките в менче с чиста вода и го покриват. На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, изважда китките и с пеене и заклинания предсказва коя девойка с кой ерген ще се задоми през следващата година.
Към ритуала често се прибавя и ечемик под възглавниците, за да се сънуват бъдещите съпрузи – вярване, което носи надежда и романтика в коледната нощ.
„Мръсните дни“
Стефановден отбелязва началото на т. нар. „Мръсни дни“ – период от празничния цикъл, през който сякаш границата между светлото и тъмното, между видимото и невидимото, е най-тънка. Според народните поверия в този период хората трябва да се пазят от зли сили и да ограничат определени дейности.
Какво не се прави на този ден:
- Не се излиза навън нощем без нужда.
- Жените избягват работа с вълна, с остри предмети и понякога пране и миене – вярвало се, че това може да привлече зло или да наруши съдбата.
- Бременните жени също не трябва да работят на Стефановден, за да родят леко.
- Не трябва да се изхвърлят трохи, въглища и пепел от дома, защото това ще изгони късмета от него.
- Не се правят големи домакински ремонти или важни семейни празненства като сватби и кръщенета.
Тази серия от забрани има за цел да запази хармонията и да предпази дома и семейството от негативни сили в тъмните дни на годината.
Имен ден – кой празнува днес
На Стефановден имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от Стефан и Стоян, както и техните женски и мъжки форми. Сред най-често срещаните са: Стефан, Стефка, Стефания, Стефи, Фани, Стамен, Стамена, Стоян, Стоянка, Стамена, Стамир, Стамена, Венко, Венцислав, Запрян.
