П оне две са положителните тенденции във висшето образование за 2022 година - по-добра реализация на завършилите и увеличен брой на научните публикации, включително на международно разпознаваемите. Това отбеляза министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при представянето на новото издание на Рейтинговата система на висшите училища днес в Министерството на образованието и науката, съобщиха от министерството, цитирани от БТА.
Министърът посочи, че независимо от негативните икономически ефекти, свързани с COVID пандемията и войната в Украйна,
делът на регистрираните безработни сред българските граждани, завършили през последните 5 години висше образование в страната, спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година. Това е най-ниската регистрирана безработица сред завършилите откакто съществуват данни за този индикатор в Рейтинговата система, която за първи път беше публикувана през 2011 година, отбеляза проф. Пенов, цитиран в съобщението.
Почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред дипломиралите се по професионални направления „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“ е около и под 1%. Толкова е делът на безработните и сред завършилите „Военно дело“ и „Математика“. Най-висок е той в направление „Социални дейности“ 3,7%, добавят в съобщението.
Средният осигурителен доход на завършилите също нараства,
достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година. Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по „Информатика и компютърни науки“ - 3456 лв. осигурителен доход. Следват завършилите „Математика“(2771 лв.), „Комуникационна и компютърна техника“ (2731 лв.), „Медицина“ (2711 лв.), „Обществено здраве“ (2703 лв.). На ниво конкретно висше училище най-високи облагаеми доходи получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (5592 лв.), следвани от завършилите „Администрация и управление“ в Американския университет (4568 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Нов български университет (4333 лв.), посочват още от Министерството на образованието и науката.
В сравнение с миналата година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията
„Педагогика“ (709) и „Педагогика на обучението по …“ (366). Най-голямо намаление има в направление „Икономика“ (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 действащи студенти. Следват го „Педагогика“ със 17 083 обучаващи се и „Медицина“ с 13 271, добавят от министерството.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2022 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28,
с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо 5 в класациите. „Св. Климент Охридски“ е университетът с най-много действащи студенти -19 999. Следват го Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с 16 9334 и УНСС с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на обучаваните студенти е под 100, се посочва още в съобщението.
Рейтинговата система е изготвена по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт „Отворено общество“ и „Сирма Солюшънс“. Изследването е достъпно на български и на английски език в интернет на адрес: https://rsvu.mon.bg, добавят от МОН.
