О сновното опасение на мнозинството хора, които не искат България да влиза в еврозоната, е че цените на потребителските стоки ще скочат. Широко разпространено е твърдението, че при обръщането на левовете в евро, всичко ще поскъпне двойно заради курса от 1,96 EUR/BGN.
Основателни ли са тази страхове или всичко това са спекулации и опити за насаждане на психоза сред хората?
Променят текста за курса на лева в закона за БНБ
Да видим какъв опитът на останалите европейски държави. Традиционно като пример за скок на цените след приемане на еврото се дава Гърция.
Тя влиза в еврозоната през 2001 г. Данните сочат, че наистина има покачване на инфлацията на потребителските цени в месеците преди това. Като причините вероятно са чисто спекулативни.
През септември 2000 г. инфлацията в Гърция е 3,14%. В следващите три месеца тя се повишава до около 4%, достигайки пик от 4,24% през ноември.
В началото на 2001 г. обаче, след като страната влиза в еврозоната, инфлацията отново намалява до около 3%, а през ноември вече е 2,4%. През следващите няколко години инфлацията на потребителските цени в Гърция остава на нива около 3%.
Как се развиват нещата в Германия? В месеците преди приемането на еврото през 1999 г. инфлацията намалява до 0,48-0,36%. След влизането на Германия в еврозоната ръстът на потребителските цени се ускорява незначително до 1,19%. През 2000 г. инфлацията се покачва до 2%. След което отново намалява до около 1%.
Защо критикуват условията към България за еврото обясни Хърсев
Тук трябва да се има в предвид, че инфлацията по принцип е резултат от икономически растеж. През 2000 г. ръстът на брутния вътрешен продукт на Германия се ускорява до 2,9%, от 1,9% през 1999 г. Покачването на потребителските цени означава, че хората купуват повече. Невинаги обаче това потребление се случва в страната, където инфлацията расте. Например ръст на търсенето на хлебна пшеница в Китай може да доведе до поскъпването на хляба в България, без потреблението в нашата страна да се е повишило.
В редки случаи, скок на инфлацията може да бъде провокиран и от обезценяването на дадена валута. Но тогава обикновено се касае за извънредни или кризисни ситуации.
Данните както от Гърция, така и от Германия сочат, че влизането в еврзоната не е имало особен ефект върху потребителските цени.
Да погледнем по-нови примери. Естония и Литва се присъединиха към еврозоната съответно през 2011 г. и 2015 г. Подобно на България и двете балтийски държави преди това бяха във валутен борд.
В Естония инфлацията през 2010 г. достига 5,72%. След приемането на еврото тя намалява до 3,73%, а през 2013 г. вече е 1,40%.
През 2014 г. поскъпването на потребителските цени в Литва е 0,24%. А след влизането в еврозоната литовската статистка отчита дефлация (спад на цените) от 0,68% през 2015 г.
Данните ясно показват, че спекулациите за скок на цените на потребителските стоки при приемане на еврото са напълно необосновани. Нещо повече, много е вероятно инфлацията дори да се забави.
Това обаче ще зависи от фактори като икономическия растеж и лихвените нива в еврозоната, в периода, след като България евентуално се присъедини към валутния съюз.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
