Д нес, 19 януари, точно в 19:00 часа, погледът на цяла България ще бъде прикован към екраните. Президентът Румен Радев ще направи извънредно обръщение към нацията – ход, който породи лавина от спекулации в политическото пространство. Докато официално се очаква изявлението да засяга избора на служебен премиер и датата на предсрочните избори, в кулоарите на властта все по-силно звучи въпросът: Ще подаде ли Радев оставка, за да влезе директно в изборната битка?
Президентът Румен Радев с извънредно обръщение към българския народ
Политика на ръба: Ще скочи ли президентът в партийната арена?
От възстановяването на президентската институция у нас нито един държавен глава не е напускал поста си преди края на мандата. Ако Радев предприеме тази стъпка, това би било сътресение без аналог в най-новата ни история. Основният зaлог е участието му в предстоящия вот – ход, който според политическите анализатори би пренаредил изцяло картите на политическата сцена.
Какво казва Конституцията?
Българският основен закон е предвидил ясно стъпките при подобна „ядрена“ политическа ситуация. Съгласно Глава четвърта, ето как би изглеждала хронологията на една оставка:
Актът на напускане: Противно на очакванията, оставката на президента не се подава пред парламента. Според чл. 97, ал. 1, т. 1, тя се адресира до Конституционния съд.
Кой поема кормилото? В момента, в който правомощията на президента бъдат прекратени, държавата не остава без лидер. Неговите функции се поемат от вицепрезидента Илияна Йотова (чл. 97, ал. 3).
Сценарият „Двойна оставка“: Тук ситуацията става още по-сложна. Ако и вицепрезидентът Йотова подаде оставка (например за да се включи в същия политически проект), властта преминава в ръцете на председателя на Народното събрание. През уикенда Рая Назарян вече потвърди готовността си да поеме поста, следвайки буквата на закона (чл. 97, ал. 4).
Часовникът започва да тиктака: Веднъж приета оставката, страната влиза в режим на спешни избори. Те трябва да бъдат проведени в рамките на двумесечен срок (чл. 94).
Историческата памет: Прецедентът с Блага Димитрова
Макар България да не е виждала оставка на президент, историята помни драматичното оттегляне на вицепрезидента Блага Димитрова през 1993 г. Тя напусна поста си в знак на остро несъгласие с Желю Желев, заявявайки, че иска да остане „свободен гражданин“, а не зaложник на прикрити действия. Нейният акт пред Конституционния съд остава единственият пример за доброволно оттегляне от върха на държавата до момента.
Очаквайте на живо във Vesti.bg
Ще видим ли за първи път в историята президентска оставка на живо в ефир? Ще сложи ли Румен Радев край на мандата си, за да потърси нова политическа легитимност, или ще остане гарант на стабилността в условията на поредната криза? А може би ще отхвърли категорично всички спекулации по темата?
Следете Vesti.bg в 19:00 часа за първи подробности, анализи на първите реакции и пълния текст на обръщението.
