Т рябва да гледаме на бъдещето на българската енергетика като на цивилизационен избор. Това каза председателят на Народното събрание Росен Желязков по време на конференцията „Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност“.
Зеленият преход има мащабни морални измерения, постигане на по-добро, по-справедливо и по-устойчиво бъдеще, заяви Желязков. „Дългосрочните предимства и ползи от зеления преход са несъмнени, но ние, политиците, изразяваме и своето безпокойство и трябва да вземем предвид и опасенията на тези, които са обезпокоени от затварянето на въглищните централи, от загубата на работни места или от покачване на цените на енергията“, коментира Росен Желязков.
Институциите не трябва просто да разработват поредните планове за енергийни и климатични политики, нужен е национален консенсус къде най-разумно да бъдат вложени средствата от Плана за възстановяване, от Механизма за справедлив преход и как средствата от националните европейски бюджети да бъдат така инвестирани, че да има компенсации за тези сектори, в които цените ще изпреварват доходите, смята председателят на Народното събрание.
Трудностите и предизвикателствата трябва да бъдат споделени и понесени солидарно. Европа не може и не трябва да си позволи да мине през тези гигантски промени без да осигури условия за справедлив преход, каза още Желязков.
Според него енергийното бъдеще на България е тема на все по-задълбочени и критични дискусии. Като говорим за енергийна стратегия и план за енергийна сигурност, имаме няколко ключови послания: постигането на широк обществен консенсус по отношение на проекта за стратегия за устойчиво енергийно развитие на България с хоризонт до 2050 г.; сигурност на енергийните доставки и мрежова инфраструктура; устойчиво използване на местните енергийни ресурси; децентрализация; енергийна ефективност; силен фокус върху новите технологии, развитие на ядрената енергетика и др. Едно от основните предизвикателства е преходът към нисковъглеродната енергетика, смята той.
От изключителна важност за страната ни е Националният план за възстановяване и устойчивост, който концертира близо 60 % от всички финансови ресурси за зелен преход и мерки за трансформация в подкрепа на целите в областта на климата до 2026 г., обясни председателят на парламента.
