Р есорната комисия в Народното събрание прие удължителния закон за бюджета. Той урегулира държавните плащания в рамките на следващите три месеца.
„За“ гласуваха 13 депутати от комисията, „против“ бяха четирима и един "въздържал се".
Според Закона за публичните финанси държавата може да харчи, колкото е разходвала за същия месец през изминалата година, но само до размера на събраните приходи, информира NOVA.
Увеличение на социални плащания като заплати и пенсии през удължителния закон
Това е основната разделителна линия между депутатите, които бяха в опозиция, според които подобно нещо може да се случи. Но категоричната позиция на Министерството на финансите е, че през удължителния закон няма как да се увеличат заплати.
„Половин милион са българските граждани, на които плаща правителството. Без държавните служители — не съм казвал нито една дума, когато чувате за държавните служители. Като ги сложим по две, това са техните семейства. Един милион души, които ще бъдат пряко засегнати от това действие, че ще има удължителният закон, а няма да има другия”, заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ.
„Ситуацията е много критична и аз в никакъв случай не настоявам да се правят някакви недопустими компромиси. Въпросът е да намерим пътя да свършим тази работа сега, защото оттук нататък всичко, което ще се случва, ще е по-лошо”, каза Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа”.
„Няма управляващи, няма вече управляващо мнозинство. Трябва да има единодушие по начина, по който приехме дневния ред днес. Трябва да има единодушие, за да влязат тези закони в залата. Да попитам представителите на протеста — господин Василев и господин Димитров — съгласни ли са бюджетът за 2026 г. да бъде разгледан в залата и ще го подкрепят ли, или не”, заяви Делян Добрев, председател на бюджетната комисия в НС, ГЕРБ-СДС.
„Гласувахме „против” и не виждаме причина да сменим този си глас. Този бюджет върви с фискално-структурен план, който е нотифициран в Брюксел. Този план предвижда увеличаване на данъчноосигурителната тежест през 2027-2028 г. Това е против политиките, които ние смятаме, че трябва да се следват, и против политиките, които сме следвали между 2021 и 2024 г.”, заяви Асен Василев.
„Не е хубаво да се заблуждават хората. Разбирам каква е вашата цел. До голяма степен вие си я постигнахте — изкарахте хората на улицата, обяснихте колко е лош бюджетът, обяснихте, че е заложено увеличаване на данъците. Ето ви едно решение на Министерския съвет, господин Василев, номер 783 от 6 ноември 2023 г., с което вие предлагате увеличаване на данъците”, заяви финансовият министър Теменужка Петкова.
Удължителният закон може да е в сила само три месеца, след което, ако Народното събрание не е приело редовен бюджет за 2026 г., ще се наложи да бъде одобрено ново удължаване.
Вчера правителството в оставка предложи на парламента да одобри Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
На заседанието министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова представи мотивите към законопроекта.
В тях е записано, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Правителството в оставка, отчитайки сложната политическа обстановка в страната, както и практическата невъзможност Народното събрание да приеме бюджетните закони за 2026 г. до края на настоящата година, изработи предлагания законопроект, с който да се осигури яснота и предвидимост относно събирането на приходите и извършването на разходите и трансфери, отбеляза Петкова.
В мотивите се посочва, че със законопроекта се предлага правна рамка, която, от една страна да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна - да гарантира правата и законовите интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания.
Със законопроекта се предлагат ред и начин за извършване на разходи и тяхното приоритизиране, в случай че размерът на разходите е по-голям от размера на постъпилите приходи, както и прилагане на принципа на съразмерност.
Определя се редът за извършване на плащанията по бюджетите на общините, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.
В законопроекта се посочва, че когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.
Министър Петкова обясни още, че в законопроекта са отразени промените в размера на минималната работна заплата, като е записано, че достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата.
Предлага се също до приемането на Закон за държавния бюджет на България за 2026 г. да се даде възможност на общините, които реализират проекти по инвестиционната програма, по Приложение 3 към Закона за държавния бюджет да могат да финансират проекти чрез Българската банка за развитие в годишен размер до 900 млн. лева, както е предвидено в сега действащия Закон за бюджета за 2025 г.
