Д ържавният глава упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Промените касаят разписаните критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на художественото или литературното изразяване. Според Радев те представляват свръхрегулация и дават превес на правото на защита на личните данни. За сметка на това „се жертва свободата на изразяване и информация", смята президентът.
Става дума за онези разпоредби, с които се въвеждат 10 критерия, по които ще се преценява дали журналист, научен работник или писател е използвал правомерно лични данни. Най-спорен от тях се оказа последният, според който КЗЛД ще може да взема предвид и „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ .
Сега в мотивите си държавният глава изтъква, че въпросните критерии са ненужна свръхрегулция. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представляват ограничение, убеден е той. Според него така се засяга „същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право“, наред с това го изпразва от съдържание и неговото упражняване губи смисъл.
Радев смята, че не е постигнато необходимото равновесие и разпоредбата с 10-те критерии се явява прекомерна и небалансирана мярка. Според него при такава свръхрегулация, това е в полза на правото на защита на личните данни, а се „жертва“ свободата на изразяване.
„Така под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи“, пише още в мотивите си държавният глава. Президентът припомня, че еврорегламентът, който е причина за приетите промени, не препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото. В мотивите си той отбелязва, че самият регламент не съдържа такъв списък с критерии.
Той обръща особено внимание и на последният 10-ти критерий, чиято формулировка той определя като обща в сравнение с останалите. Радев се позовава и на конституцията, че всеки има всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
По думите му еврорегламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
