К онфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) излезе на протест за защита на доходите от инфлацията и работните места в кризата, в центъра на София днес. В района около Министерския съвет има полицейско присъствие.
От КНСБ настояват за 1,2 млрд. в бюджета за 2023 г. за ръст на доходите, както и за увеличение на минималната работна заплата от 710 на 850 лв. от 1 януари. Общо необходимите средства за доходи за компенсиране на инфлацията през 2022 г. са с размер на минимум 136,6 млн. лв., пресмятат от конфедерацията.
22% увеличение на прага на бедност предлага служебното правителство
На протеста са издигнати плакати с надписи „Инфлацията расте, доходите не“, „Справедлива и адекватна минимална заплата“, „Повече така не може“, „Зелена сделки – европейски заплати“.
По време на протестната кампания е предвидено от КНСБ да представят визията си за социално-икономическото развитие на България през следващите четири години, както и изготвен от конфедерацията меморандум с конкретните необходими политики във всяка една обществена сфера.
КНСБ настояват и за увеличение на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетно финансиране с минимум 12,5%, а за агенциите, работещи на терен, с минимум 15%. Те искат и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата. Според тях общата сума за ръст на Бюджет 2023, извън исканото увеличение за минимална работна заплата, е 1,2 млрд. лева.
Нов рекорд: Годишната инфлация през август достигна 17,7%
„Нашият протест, анонс и искания засягат всички, които искат да упражняват властта, каза пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров. Няма да се уморим да искаме от нашите управляващи да защитават българският интерес в Брюксел. Няма как България да приеме и да направи това, което е записано в Плана за възстановяване и устойчивост, в две ключови реформи, засягащи Зелената сделка – намаляване с 40% на въглеродните емисии и либерализацията на цената на електрическата енергия за бита“, коментира лидерът на КНСБ.
„Всеки един момент България изнася между 1500 до 2000 мегавата ток“, заяви Димитров и добави: „Ако спрат въглищната централа, тези 2000 мегавата изчезват, това значи режим на тока в Западните Балкани“. Той посочи, че КНСБ е за влизане час по-скоро в еврозоната.
„Ще се срещнем с всички политически партии, които имат шанс да влязат в Народното събрание, до края на следващата седмица. Ще се опитаме да представим пред политиците съвместен проект на ново тристранно споразумение – договорено между нас и работодателите в пет сфери, което следващото правителство да припознае и да започне да изпълнява“, отбеляза Димитров.
„С работодателите имаме много сходни неща“, каза Димитров и уточни, че основната тема, по която имат различия, е минималната заплата.
Меморандумът на КНСБ за социално-икономическото развитие на България 2022–2026 г. включва темите за справедливо и достойно възмездяване на труда; икономическо възстановяване, секторни политики, зелен и дигитален преход; включващ пазар на труда; социална сигурност – общоприети стандарти и финансово стабилни солидарни системи; социален диалог, колективно трудово договаряне и защита на основните права.
Представители на КНСБ, водени от президента на синдиката Пламен Димитров, влязоха в Министерския съвет за среща със служебния министър Гълъб Донев.
