З аложеното увеличение на държавния дълг до 3,8 млрд. евро представлява максимален лимит, а не автоматично планирано поемане на нови задължения. Tова обясни в ефира на NOVA депутатът от „Прогресивна България“ и член на комисията по бюджет и финанси Стефан Белчев.
По думите му в законодателния текст изрично е записано, че става дума за горна граница, като реалното усвояване на средствата ще зависи от финансовите нужди на държавата и пазарните условия.
Парламентът прие на първо четене Закона за държавния дълг
- Парламентът прие промени на първо четене
Народното събрание вече одобри на първо четене промени в т.нар. удължителен бюджет, с които се предвижда повишаване на тавана на новия държавен дълг.
Белчев подчерта, че целта е осигуряване на по-голяма гъвкавост при управлението на публичните финанси, особено в условия на повишена несигурност и очаквано затягане на финансовите пазари.
- Растящи лихви и нужда от буфери
Депутатът обърна внимание, че бързото осигуряване на финансиране е важно заради очакваното покачване на лихвените нива.
„След юли нещата ще станат много по-сложни и лихвите ще бъдат много по-високи, т.е. ще губим повече средства от лихвени плащания“, посочи той.
Белчев представи и ориентировъчни данни за ликвидността на държавата. По негови думи наличните средства в БНБ са около 4,4 млрд. евро, от които приблизително 2,4 млрд. евро представляват неприкосновен резерв. След текущи задължения реално свободният ресурс е значително по-малък.
„В момента ликвидният кеш е около 1,3 милиарда“, уточни той, като подчерта необходимостта от поддържане на финансов буфер за покриване на месечни разходи в милиарден размер.
Държавата иска да вдигне тавана на дълга с 3,8 млрд. евро заради НПВУ
- „Снежна топка“ в публичните финанси
Белчев определи ситуацията в държавните финанси като натрупващ се дългосрочен проблем.
„Това е една снежна топка, която тръгна още от 2021 година и постоянно се увеличаваше“, заяви той, като допълни, че основната цел на институциите трябва да бъде ограничаване на дефицита и инфлационния натиск.
- Мерки за ограничаване на разходите
По отношение на обсъжданите съкращения на разходите, включително намаляване с 10% на средствата за персонал в държавната администрация, Белчев потвърди, че процесът вече е стартирал.
„Това не е идея, а вече е спуснато към съответните министерства и учреждения“, посочи той.
В момента се извършва анализ къде и в какъв обем могат да бъдат приложени съкращенията, като според него предстои реална реформа в публичния сектор, а не само частични корекции.
„Ще бъдем по-смели и по-решителни. Ще започнат истински реформи, а не козметични“, допълни депутатът.
МС одобри проект за до 3,8 млрд. евро нов държавен дълг
- Очакван обществен и политически натиск
Белчев предупреди, че предстоящите промени вероятно ще срещнат обществено недоволство.
„При всяка неизгодна реформа това се е случвало и до момента – протестите винаги са възможни“, каза той.
Той също така потвърди, че е внесено предложение за замразяване на депутатските възнаграждения.
Бюджетната комисия обсъжда искането на правителството за нов размер на държавния дълг
- Украйна, инфлация и цените на горивата
По темата за военната помощ за Украйна депутатът направи разграничение между безвъзмездната помощ и търговските отношения, като посочи, че първата трябва да бъде ограничена, докато търговската дейност следва да продължи.
Белчев коментира и икономическата ситуация, като предупреди за възможно допълнително поскъпване на горивата и стоките.
„Горивото е на стойности, каквито не помним. Оттук нататък всичко скача нагоре“, заяви той, като подчерта, че процесите зависят от глобалната геополитическа среда.
