Д ържавата подготвя закон срещу тероризма, като това е първият такъв законопроект. С него обаче правата ни могат да бъдат поставени под въпрос.
"За съжаление трябва да свикнем с мисълта, че оттук нататък ще бъдем все повече и повече наблюдавани". Правата на всеки един ще могат да бъдат поставени под въпрос, когато това се налага.
Необходимо е като че ли да ограничим част от демократичните свободи,
за да се преборим с тази огромна заплаха", коментира за "Здравей, България" по Нова ТВ депутатът и експерт Димо Гяуров. Той е бивш директор на Националната разузнавателна служба.
„Доста приятно изненадан съм от този законопроект. Става дума за извънредно законодателство, а тогава е необходимо много ясно и подробно да бъдат разписани всички процедури, за да могат да се избегнат злоупотреби. Нужен е и сериозен контрол. Специализираният съд е този, който дава разрешенията за предприемането на мерките по този закон”, коментира той.
По думите му законопроектът има и недостатъци. "Би могло да се прави опит за трупане на повече права за МВР и ДАНС.
Там има няколко доста опасни текста, един от които е свързан с подслушването.
Най-опасният текст е, че за разлика от сегашния режим се предоставя възможността на ДАНС да подслушва, без да бъдат изготвени доказателствени средства. Няма да са налице официални данни, събрани от подслушването, а именно това бе разковничето за предотвратяването на злоупотреба”, каза още Гяуров.
Той поясни още, че се предвиждат драстични срокове за подслушване – от няколко месеца те се увеличават на две-три години.
„Това е закон за административно противодействие на тероризма.
Очевидно има сериозно усилие да се вкарат нещата в някакви обозрими рамки. Основната ми критика към този закон е, че два от най-важните ресурса за противодействие на терора не са отчетени - научно-технологичното начало в противодействието и масовизирането на гражданската бдителност. Нито една страна само с административни действия не може да се справи с тероризма”, на мнение е експертът по антитероризъм Христо Смоленов.
„Не е в приоритетите на ДАНС да осигурява антитерористичната защита на населението. За това трябва да има специализирана институция. Илюзия е да мислите, че ДАНС има такива правомощия”, поясни още Смоленов.
Примери за антитерористично законодателство
Съединените щати са една от държавите, наложили значителни промени в законодателството след голям терористичен акт. Атаките от 11 септември 2001 г. доведоха до приемането на пакет закони, познати под събирателното
название „Пейтриът Акт”.
Те позволяват на властите да претърсват домове и работни места без собствениците да бъдат уведомени. Да подслушват и записват телефонни разговори и електронна комуникация без съдебна заповед. Поддръжниците на тези закони казват, че това е една от причините досега да няма нов 11 септември. Мерките обаче имат и много противници.
И други държави, в които е имало мащабни терористични нападения, променят законите си.
Великобритания въведе
нови правила след нападенията в градския транспорт в Лондон. По-широк спектър от действия вече се считат за тероризъм.
Но както и отвъд Океана, тези промени са критикувани от юристи и правозащитни организации. Въпросът винаги остава - кой ще следи как службите се възползват от новите си правомощия, след като самите закони свалят нивата на контрол над службите.
