К ороната, която са носили най-величествените царe на България, тежи 1,5 кг и е била изработена от чисто злато, над 700 бисера, карнеол, хризопраз и гранати. Днес за първи път бе показана възстановка на короната, която е красяла главите на българските царе от Средновековието – от Калоян до Иван Шишман.
„Короната не е символ на монархията, а символ на държавност“, заяви проф. Божидар Димитров.
Изработката е отнела няколко месеца. Дарители са предоставили на НИМ злато, бисери и камъни, с които трима експерти ювелири са възстановили короната. Тя е изградена на базата на стенописите с изображенията на цар Константин Тих и царица Ирина в Боянската църква и стенописи от Бачковския манастир, разказа проф. Димитров пред журналисти.
За да изберат среден размер, бижутерите и експертите Марио Гаврилов, Стойчо Везенков и Светла Цанева, са пробвали короната на няколко мъжки глави. Първо е направена восъчна отливка, но най-трудна за изработка се оказала долната част, която е по-стеснена. След като короната била направена, останало още злато. С него експертите ще възстановят и дамската корона. Очаква се тя да бъде готова до края на април.
Съдбата на оригиналните български корони е печална и нито една не е запазена до наши дни. Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с цар Борис II през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Тя е била отнесена в Константинопол и там следите й се губят. Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с цар Самуил в 1018 г.
При обявяването на успешното освободително въстание на Асен и Петър в 1185 г. короната, изработена вероятно специално за целта, е била сложена на главата на Петър, но в 1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Тази корона носят всички български царе до Иван Шишман включително, припомни проф. Божидар Димитров. В 1395 г. короната попаднала в ръцете на турците и следите й са се загубили.
Царете на Третото българско царство - Фердинанд и Борис III, не са имали корони. Така българските музеи са лишени от възможността да експонират короните на своите владетели.
Късно копие е и известната корона на унгарския крал Ищван, която не е изложена в националния музей, а в унгарския парламент.
На 23 декември всеки може да види короната на българските царе от Средновековието в НИМ. Цял ден музеят ще бъде отворен за посетители, които могат да разгледат възстановеното копие безплатно.
криза, която тихо расте" />
