С вети апостол Юда, един от дванадесетте апостола на Иисус Христос, носел още имената Левей и Тадей, а за разлика от предателя Юда го наричали "Неискариот". След Петдесетница той проповядвал Христовото благовестие първо в Палестина, сетне в Месопотамия, където в град Едеса умрял мъченически, разпънат на кръст.
Свети Зосим е родом от град Созопол и живял през I-II век. По времето на император Траян служил в римската войска и пострадал за вярата си в Иисус Христос в малоазийския град Антиохия, област Писидия. В Созопол има храм, посветен на него.
Свети Паисий е сред великите подвижници на IV век. Роден в Египет, от малък останал сирак от баща. Майка му възпитала седемте си деца в християнската вяра. Когато пораснал, Паисий отишъл в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун) и станал ученик на прочутия с добродетелите си авва Памво. Под неговото духовно ръководство Паисий станал мъдър и опитен във вярата и молитвата подвижник. След смъртта на стареца си той се оттеглил в една пещера, но при него започнали да се събират много ученици и така той създал своя манастир (действащ и сега манастир на Коптската църква). Много хора отивали при него за съвет и да чуят душеполезни слова. Посетил го и свети Ефрем Сириец. Когато го питали коя е висшата добродетел, той отговарял: "Добродетелта, която се извършва тайно". Преподобният Паисий се упокоил в дълбока старост.
Преподобният Паисий Хилендарски, родом от град Банско, живял през XVIII век. Станал монах в Атон и усърдно се подвизавал в пост и молитва. При служебните си обиколки по метосите в българските земи Паисий установил, че народът ни има нужда от просвета и пробуда. Затова събрал много сведения и написал прочутата си "История славянобългарска". Упокоил се в 1773 г.
