Паниката за коронавируса – генетична нужда от страх

„Ние сме еволюционно съоръжени със способността да се тревожим. Това е така наречената сигнална тревожност, която ни предпазва от всички заплахи. Имаме стара памет, генетична, а не само културна, за това, че е добре да сме винаги на щрек, за да оцелеем. През огромната част от историята на нашия вид сме били застрашени много повече, отколкото в момента”, коментира пред NOVA социалният антрополог Харалан Александров.

Той подчерта, че в момента човечеството се намира е един от най-благополучните и богати периоди, откакто съществува и е добре подготвено да се справя с кризи.

Каролев: В Лондон никаква паника за коронавируса

„Този здравословен страх или тревога е в нашите гени, нашият ум е устроен така, не можем да го постиснем, би било ненормално”.

„От друга страна е много опасно ако се лашнем в свръхреагиране, не просто защото ще се изчерпим, но и защото ще започнем да правим глупости”, посочи Александров. „Това умение да се намери здравословната степен на притеснение и да се предприемат действия в реалността, да се напусне светът на фантазиите, страховете и паниката, е нещо, за което много важна роля има лидерството”.

„Трябва да си кажем, че и лекарите, и медицинските сестри са хора”, заяви от своя страна психологът Младен Владимиров.

Борисов: Светът не е подготвен за коронавируса

„Много важно е при една такава напрегната ситуация, без да се замисляме, да изпълняваме 100% мерките. Ако държавата е предприела набор от действия и ние не ги изпълняваме, и утре видим, че имаме пик на заболяването, кое да променим?”, запита психологът.

„Всеки един от нас трябва да бъде отговорен към себе си и да спазваме указанията на експертите. Не трябва да се сърдим на медиите, защото те ни подават информация, а информираният човек е защитен”, посочи Владимиров.

7 съмнителни проби за коронавирус, болната в "Пирогов" - в критично състояние

„Един от големите проблеми не само на нашето общество, но при нас е много изразен, е недоверието в институциите, в публичните власти, в политическата класа. Тук обаче става дума за нещо по-дълбоко – за доверието е експертността. В това, че има хора, които по силата на своето образование и опит знаят какво трябва да се направи”, подчерта Александров.

„Един от най-големите рискове е да откажем да вярваме в експерната преценка. Това е една от чумите на късната модерност, в която е пълно с всевъзможни всезнайковци. Реакцията на защита и съхранение предполага по-малко физически контакти. Комуникационните технологии позволяват да сме в контакт, независимо от това дали сме лице в лице. В университетите, а и в средното образование става възможно да се водят доста пълноценни занятия онлайн. Нека да започнем да използваме технологията по предназначение. Здравословната позиция е да се научим да отсяваме зърното от плявата, да си даваме сметка кои са добронамерените медии, които ни дават точната информация” поясни социалният антрополог.

Обявиха извънредни мерки срещу разпространението на COVID-19 в България

„Една от най-примитивните психични защити е отричането. Казваш: мен не ме засяга, това няма да ме хване. Това е нарцисизъм. Истината е, че никога в историята си не сме живели по-дълго и по-здравословно. Ние сами си причиняваме голяма част от здравословните си проблеми. Имаме шанса да разполагаме с изключително добра медицина. Сега предстои да разберем, доколко сме готови да използваме здравия си разум по предназначение. Това е своеобразен тест до каква степен сме формирали модерно гражданско общество, в което сме отговорни към себе си, но към другите, поради осъзнаването колко сме взаимозависими”, смята Харалан Александров.

Според Владимиров ситуацията с коронавируса е управляема, независимо от сложността ѝ.

„Има два вида хора, които се презапасяват. Сравнително младите, които се информират през социалните мрежи и дори чисто конформистки вече носят маски. Възрастните пък се готвят като за война, а ако се разболееш тоалетната хартия ще ти я подсигури Втора градска болница, няма да си стоиш болен с коронавируса и да си вариш боб и леща. Човешкият мозък, когато е емоционален, той много, много не мисли. Борбата и бягството са наши еволюционни инстинкти, които ни мобилизират”, заяви Владимиров.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.