Отново да мечтаеш

"Учителката все ми се караше. Рисувахме при нея и аз нали не съм най-добрия художник, тя ми взимаше листа и го късаше. По английски госпожата много ми викаше, за най-малкото нещо. Изпускам си химикалката, все искаше да ме изгони навън. Позволяваше си да ме удря, да ме обижда с доста цинизми. Там не ни даваха нищо да правим в междучасията, всичко беше все едно сме в затвора.“

Вижте историята, която беше излъчена по време на благотворителния концерт на УНИЦЕФ и NOVA „Заедно срещу насилието в училище“:

Това е историята на едно момче, което страда от системен тормоз в училище. В резултат на това се затваря, губи доверието в себе си. Реакцията на майка му не закъснява. Но въпреки оплакванията до директора на училището, поведението на преподавателите не се променя. Вербалните обиди, заплахите, тормозът от страна на учителите продължават.

Майката на ученика разказва през сълзи: „Той започна да отказва да учи, да пише, постоянно повтаряше: „Не се занимавай с мен, не си харчи парите за уроци, защото нищо не става от мен…“ Едно здраво, голямо дете да бъде смачкано! Изключително умно, амбициозно, да му отнемат самочувствие, амбиция и желание изобщо да отиде на училище! Стигнахме до психолог. Заради многото нервни тикове, които получи. Заради това, че плачеше сутрин преди училище, че заспиваше с плач и най-вече заради здравословните проблеми, които започнаха да се проявяват вследствие на многото стрес и обиди, които беше получил от различни учители.“

Психологът Светлана Лачева разказва, че още първия път, в който вижда момчето, установява, че е в изключително тревожно състояние. Високите нива на непрестанен страх са довели не само до тикове. Той има и тахилалия – патологично ускорен темп на речта. Пред нея е едно уплашено дете, загубило вяра в себе си и в своето бъдеще. Регулярните сеанси обаче, след време дават най-важния резултат. Момчето разбира, че причината за всичко това, което преживява, не е в него. Успяват да го преместят и в друго училище.

Директорката Татяна Христова си спомня: „Пристигнаха майката и детето. Първото впечатление беше, че и двамата определено нещо ги тревожи и притеснява. Някъде около началото на третия месец, откакто вече беше наш ученик, се забелязаха позитивни промени.“

Така, с внимание и грижа от страна на всички, лека полека се стига и до мечтаните добри оценки. Похвалите не закъсняват, започват участия по олимпиади и то с добър успех и всичко тръгва да се нарежда „без да сме ужасните дете и родител“ – споделя майка му.

Според психолога С. Лачева, прекаленият вербален тормоз, който момчето е претърпяло, е нанесло травма на емоционалното му състояние. Травма, която остава. И която не може да се преживее, но с работа е възможно да се преодолее. Директорката на училището Татяна Христова пък е спокойна за бъдещето на детето. Тя вижда, че то вече е мотивирано, има визия с какво иска да се занимава и е убедена, че ще положи усилия за да постигне своята мечта.

Това личи и от думите на самото момче, което вече ходи спокойно на училище: „Дисциплината тук е много по-добра, всички деца се уважават, не съм чул никой да ме обиди, няма кой, просто ей така, да ти се скара, без никаква причина.“

Детето вече няма тикове, няма и тахилалия. И може да мечтае. А неговата мечта е да стане режисьор.