Н а днешния ден отбелязваме 146 години от избухването на Априлското въстание.
На 20 април 1876 г. в град Копривщица избухва въстание, организирано от Гюргевския революционен комитет. Неговата цел е била освобождаването на България от Османската империя.
Въпреки че е било неуспешно, въстанието бележи връх в българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца преди избухването му, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на Български революционен централен комитет (БРЦК), то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли.
Сред основните лидери и командири на въстанието са Георги Бенковски и Стефан Стамболов.
Именно Георги Бенковски обявил преждевременно началото на българското въстание заради предателство, като това избързване с десетина дни повлияло негативно на цялата революционна акция, но то било неизбежно.
Още на 20 април Османската империя дава заповед за мобилизация на запаса. Въстанието бива жестоко потушено. Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.
Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската Освободителна война.
