Р уски комплекс в българския курорт „Камчия“ прикова вниманието на Европа, след като в свой репортаж журналистът от Sky News Айвър Бенет го нарича „парче от Русия в НАТО“ и „миниград, собственост на Москва в България“.
„На черноморското крайбрежие на България има много неща, които очаквате да намерите, но малко парченце от Русия не е сред тях. Добре дошли в Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“, курорт южно от Варна, който е собственост на Московската градска управа“, казва Бенет в репортажа си.
Журналистът продължава: „Москва придобива земята през 2008 г. Разположен на първа линия на плажа, комплексът се е превърнал в миниград. Има супермаркет, спортен комплекс, а това е училище, пред което странно защо има британско знаме. Ясно е изложен гербът на Москва, на който се вижда Свети Георги и змея. Но каква е истинската цел на мястото?“.
Айвър Бенет говори с бившия външен министър на България Надежда Нейнски, която е сред хората, които вярват, че истинската цел на този комплекс е прикрита.
„В нашата страна имаме територия, която се контролира от руснаците. През тази част от земята могат да преминават всякакви хибридни и всякакви шпионски дейности. Ние не знаем какво правят там и можем само да гадаем, знаейки колко опитен и усъвършенстван е шпионажът там“, коментира Нейнски в репортажа, само част от който е публично достъпна в сайта на Sky News.
Sky's @ivorbennett explores the Moscow-owned 'mini city' on Bulgaria's strategic Black Sea coast. To watch the full report, click the link to download and subscribe to Defence Insider. https://t.co/Oe6mvwlKnW Paid subscription required for full access to Defence Insider. UK only. 18+. T&Cs apply. #defenceinsider #moscow #russia #bulgaria #skynews
— Sky News (@SkyNews) October 9, 2026
Казусът „Камчия“
Историята на Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“ на българското Черноморие е един от най-сложните и многопластови геополитически и икономически казуси в най-новата история на страната.
Разположен на стратегическо място в защитен залив близо до устието на река Камчия и на около двадесет и пет километра южно от Варна, мащабният комплекс заема площ от близо осем хектара на самата плажна ивица.
Въпреки че се намира на територията на държава членка на Европейския съюз и НАТО, собствеността и контролът върху голяма част от тези ценни държавни и частни имоти през годините преминават в ръцете на чуждестранно правителство, превръщайки мястото в изолиран анклав с неизвестен реален замисъл.
Началото на тази особена сделка е поставено още в края на десетилетието на прехода, когато започва разпродажбата на активите на бившето държавно предприятие „Балкантурист“, управлявало туризма по време на комунистическия режим. През периода от 2005 до 2009 г., по време на управлението на тройната коалиция, московското кметство започва целенасочено да изкупува терени в региона.
Най-скандалната стъпка е направена през 2008 г., когато правителството прехвърля на руската столица поземлени имоти с обща площ около 223 декара в село Близнаци срещу минимална сума на квадратен метър. Приблизителната обща стойност на сделката тогава възлиза на едва около половин милион долара, което е в пъти под реалните пазарни цени за терени на първа линия.
Впоследствие българската държава, чрез правителството на Сергей Станишев, отпуска милиони левове от публичния бюджет за изграждането на нов десетикилометров водопровод специално до руския комплекс. Заобикалянето на действащото тогава българско законодателство, което изрично забранява на чуждестранни лица и държави да придобиват земя в страната, е осъществено чрез създаването на специално регистрирани местни дружества, зад които обаче стои пряко московската общинска администрация.
Официалното откриване на комплекса през 2010 г. е отбелязано с мащабна церемония, на която присъстват тогавашният български премиер Бойко Борисов и кметът на Москва Юрий Лужков. В следващите години „Камчия“ се превръща в огромен град в миниатюра, разполагащ с десетки хотели, сред които четириетажният хотел „Лонгоз“, олимпийски спортни комплекси, плувни басейни, медицински център, учебни заведения, астрономическа обсерватория и дори амфитеатър с капацитет от две хиляди места. Базата функционира мащабно, посрещайки десетки хиляди руски граждани, деца, ветерани и служители през цялата година, което носи сериозни приходи и данъци на местната община Аврен.
Въпреки това от самото начало съществуват съмнения сред експерти, политици и дипломати за истинското предназначение на този изолиран център. Още тогава известни фигури предупреждават, че мащабната инфраструктура може да служи като прикритие за разузнавателни и хибридни операции.
През 2019 г. руският външен министър Сергей Лавров публично споменава комплекса като потенциален инструмент за разширяване на руското меко влияние в Европа, а впоследствие се появяват идеи за прехвърляне на собствеността директно към федералните структури в Москва. Тези заявки предизвикват сериозни тревоги в западните партньори на България и сред евроатлантическите кръгове в страната.
Политическата обстановка обаче претърпява рязък обрат с началото на пандемията от COVID-19 през 2020 г., която затваря вратите на комплекса, а последвалата пълномащабна война на Русия срещу Украйна през 2022 г. прави поддържането на предишния туризъм невъзможно. Тъй като Русия официално обявява България за неприятелска държава, а Европейският съюз налага тежки санкции, забраняващи всякакви преки или непреки икономически отношения с руски държавни предприятия, дейността в комплекса е преустановена и той остава дълго време празен, занемарен и под строга частна охрана.
Въпреки наложените европейски ограничения и отказа на Агенцията по вписванията и Софийския апелативен съд да регистрират нови руски ръководители на дружеството поради санкционния режим, през последните години комплексът започва отново да функционира под нова форма.
Чрез сложна мрежа от дългосрочни договори за наем и предоставени права на ползване за десетки милиони евро, управлението на голяма част от материалната база е поета от български компании. Разследващи журналисти и правни експерти разкриват, че тези фирми са свързани с популярни лица от българския туристически и политически живот. През тези структури се организират летни лагери и образователни програми, рекламирани под чуждестранни брандове, което на практика реактивира дейността на обекта в условията на действащи международни санкции.
Този развой на събитията предизвиква остри политически спорове и сигнали до държавните институции и прокуратурата от страна на политически формации и граждански активисти, които настояват държавата да предприеме стъпки за отнемане на имотите и връщането им под български контрол. Докато юристите спорят доколко сключените договори за наем представляват пряко нарушение на европейските регламенти и дали страната разполага с правните механизми за национализация на придобитите някога скандално терени, обществото остава разделено.
От една страна стоят опасенията за националната сигурност, свързани с потенциални рискове от хибридно влияние и шпионаж на фона на напрегнатите международни отношения, а от друга страна стоят икономическите интереси и различните гледни точки.