С лед въвеждането на еврото в България вниманието на хората е насочено към новите банкноти и монети, но далеч по-малко видим остава процесът, който тече зад кулисите – какво се случва със старите левове, след като напуснат портфейлите ни. Защото левът не просто изчезва от касите – той преминава през сложен път на събиране, сортиране, унищожаване и рециклиране.
По данни, цитирани от търговци и банкови среди, само монетите в обращение са толкова много, че за извозването им биха били нужни до 350 тира. Това превръща края на лева не просто във финансов, а в логистичен тест за системата, който вече се усеща в магазините и банките. Касиерите масово се оплакват от липса на ресто, а търговци търсят отчаяно български стотинки, за да обслужват клиенти в първите седмици след въвеждането на еврото.
Къде отиват всички тези пари
Левовете, които се връщат от търговските обекти, не остават дълго в касите. Те се събират от банките, сортират се и се насочват към централни пунктове за обработка. Там започва истинският „втори живот“ на парите.
От банкнота до картон и енергия
Хартиените левове преминават през процес на механично унищожаване – специални машини ги нарязват на фини частици, които правят невъзможно повторното им използване като платежно средство. Но това не е краят.
Нарязаните банкноти:
- се използват за производство на рециклирана хартия и картон – за опаковки, тетрадки, блокчета за бележки или рекламни материали;
- могат да бъдат използвани за енергийно изгаряне в промишлени пещи, което намалява отпадъците.
Така една банкнота от 20 лева може да се превърне в тетрадка, кашон или офис подложка – далеч от портфейла, но не и напълно изчезнала от ежедневието.
Тонове метал от джобовете ни
Още по-сложен е процесът при монетите. Те тежат много, заемат място и изискват сериозен транспортен ресурс. След събирането им те:
- се сортират и проверяват;
- се изпращат за металургична преработка;
- претопяват се, а сплавите – медни и никелови – се използват повторно.
От този метал се произвеждат нови монети, индустриални детайли, автомобилни части и дори елементи за електрониката. Така една монета от 1 лев може да се върне в икономиката като част от машина или ново платежно средство, но вече без националния си знак.
Левове, които няма да бъдат унищожени
Не всички стари пари ще завършат в шредери и пещи. Редки емисии, юбилейни монети и банкноти в отлично състояние се отделят от масовия процес и остават за архиви или нумизматичния пазар. След края на лева интересът към тях нараства, а за колекционерите те вече са исторически артефакт, а не средство за разплащане.
Обмяната: как левът напуска портфейлите
За гражданите най-видимата част от този процес остава обмяната на левове за евро. Тя се извършва по няколко канала:
- В търговските банки и „Български пощи“ – без такси през първите шест месеца след въвеждането на еврото.
- В по-малките населени места пощенските клонове играят ключова роля, тъй като често са единствената финансова точка за хората.
- След изтичането на шестмесечния срок банките могат да въведат такси, но това не засяга централната банка.
Ролята на БНБ: без срок и без ограничения
Българската народна банка има ключова функция в целия процес. Тя поема не само събирането и унищожаването на левовете, но и гарантира, че никой няма да загуби парите си заради смяната на валутата.
БНБ ще:
- обменя левове в евро безсрочно;
- не въвежда такси;
- не поставя лимити за количествата.
Това означава, че дори години след въвеждането на еврото, всеки ще може да занесе старите си левове и да ги обмени по фиксирания курс.
Срокове и спокойствие за хората
Левът ще се използва като законно платежно средство само в първия месец след въвеждането на еврото, но обмяната му няма краен срок. Левовите спестявания по банкови сметки се превалутират автоматично, без такси и без нужда от действие от страна на клиентите.
Посланието на институциите е ясно:
няма нужда от бързане, няма риск от загуба и няма „изчезващи“ пари.
Краят на една валута, но не и на стойността ѝ
Така българският лев не изчезва внезапно. Той бавно се разпада на хартия, метал и спомен, влиза отново в икономиката като суровина или остава в албумите на колекционери. Това е краят на една валута, но и пример как една държава може да затвори парична глава подредено, сигурно и без загуби за гражданите.
