И злагането на замърсяване – особено на въздуха, шума и токсичните химикали – се очертава като значителен фактор, допринасящ за психичните проблеми, предупреждава Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).
Агенцията призовава за „спешни и драстични мерки“ по отношение на замърсяването, предупреждавайки, че дори и скромни намаления биха довели до значителни подобрения в психичното здраве.
Психичното здраве се формира от взаимодействието на вътрешни фактори, включително генетика, социални и икономически детерминанти, както и психологически фактори и фактори, свързани с начина на живот.
Замърсяването е идентифицирано като възможен фактор за психични заболявания, като влошава симптомите или допринася за появата на заболявания чрез дългосрочно излагане, съобщи „Евронюз“.
Замърсяване на въздуха
Излагането на замърсен въздух в утробата, през детството и ранната юношеска възраст е свързано със структурни и функционални промени в мозъка.
ЕАОС отбелязва, че всички систематични или описателни прегледи, изследващи ефектите от замърсяването на въздуха върху депресията, показват значителна връзка между дългосрочното излагане на лошо качество на въздуха. Доказателствата са особено силни за фините прахови частици (PM2,5) и азотен диоксид (NO2).
Неотдавнашни проучвания установиха връзка между периодите на високо замърсяване и повишените нива на депресия. Краткосрочните пикове в лошото качество на въздуха са свързани и с влошаване на симптомите на шизофрения.
Шум в околната среда
Повечето изследвания по темата са фокусирани върху шума от транспорта, включително автомобилния, железопътния и въздушния.
Хроничното излагане на този шум може да активира стресовата реакция на организма, като увеличи възпалението и оксидативния стрес, което от своя страна може да влоши психичното здраве.
Пътният трафик е най-проучваният източник на транспортен шум във връзка с психичното здраве. Изследванията показват, че с всеки 10 dB повишение на нивото на шума се наблюдава малко, но измеримо увеличение на риска от депресия и тревожност.
Шумът от самолетите е най-силно свързан с психични разстройства, особено с депресия, отбелязва агенцията. Едно проучване установи 12% увеличение на риска от депресия с всеки 10 dB повишение на нивото на шума от самолетите.
ЕАОС отбелязва също, че шумът от самолетите причинява по-голямо раздразнение в сравнение с други форми на транспортен шум при съпоставими нива и че раздразнението може да доведе до депресия и тревожност.
„Хората, които съобщават за изключително раздразнение, са почти два пъти по-често засегнати от тези състояния, като шумът от самолетите е основният източник, а социалната уязвимост усилва тези ефекти“, се посочва в публикацията на ЕАОС, като се добавя, че чувствителността към шума е по-силно свързана със симптомите на психичното здраве, отколкото самите нива на шум.
Предишни проучвания на ЕАОС също подчертават, че излагането на шума в околната среда, особено в дома, е свързано с по-висока честота на поведенчески проблеми при децата.
Излагане на химикали
Излагането дори на малки количества от определени химикали може да има вредни последици за здравето, включително за психичното здраве.
ЕАОС анализира научни изследвания, свързващи излагането на химикали като олово и ендокринни разрушители с психичното здраве, фокусирайки се върху метали, пасивно пушене, ендокринни разрушители и пестициди.
Доказателствата са най-последователни за тежките метали, особено олово, и за пасивното пушене. И двете са свързани с депресия и шизофрения, особено след излагане по време на бременност и детство.
Изследванията също така последователно свързват излагането на пестициди с депресия, шизофрения и тревожност.
Химикалите, нарушаващи функциите на ендокринната система, влияят на хормоните и ендокринната система на организма. Най-често срещаните са бисфенол А и пер- и полифлуоралкилни вещества (PFAS). Пренаталното излагане на бисфенол А се свързва с депресия и тревожност в детска възраст.
Тежестта на психичното здраве в Европа
Според Световната здравна организация (СЗО) един на всеки шест души в Европа живее с психично заболяване, а един на всеки трима от засегнатите не получава адекватно лечение.
В Европейския съюз през 2023 г. са загубени над 11 милиона години живот, коригирани спрямо увреждания, поради психични разстройства. Прогнозира се, че тези цифри ще се увеличат през следващите години, особено сред младите хора и уязвимите групи.
