П ациенти с онкологични заболявания са подали сигнал до Комисия за защита от дискриминация срещу Национална здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз заради ограничен достъп до биомаркерна диагностика – ключово изследване, което определя най-подходящото лечение при рак.
Според пациентите отказът тази диагностика да бъде финансирана от публични средства ги поставя в неравностойно положение. Част от болните са принудени да заплащат сами скъпоструващи тестове, за да получат адекватна терапия, а други се отказват от тях поради финансови причини.
НЗОК ще санкционира и лекари за отчетена, но неизвършена дейност
В ефира на NOVA Ангелина Бонева, заместник-председател на Управителния съвет на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, обясни, че става дума за изследвания с ключово значение за лечението на онкологичните заболявания.
„Става дума за ключови изследвания, които определят най-подходящото лечение при онкологични заболявания“, заяви тя.
МЗ: Частна фирма остави България без маркери за ракови метастази
По думите ѝ биомаркерните тестове се назначават при конкретни медицински индикации – най-често когато прилаганата терапия не дава резултат или когато заболяването прогресира. Чрез тях се установяват специфични генетични мутации, което позволява избор на най-ефективната терапия за конкретния пациент.
„Те позволяват да се установят генетични мутации и да се избере най-ефективното лечение, като така се избягва прилагането на неподходящи терапии“, подчерта Бонева.
Късната диагноза убива: България и Кипър водят по смъртност от рак
Цената на тези изследвания варира в широк диапазон – от около 250 до над 5000 евро. Това ги прави трудно достъпни за значителна част от пациентите. В момента те в повечето случаи се заплащат лично, като част от болните дори изпращат проби в чужбина, за да получат необходимата диагностика.
Според Бонева отказът за финансиране е необоснован, като разходът за биомаркерни изследвания би представлявал минимален дял от бюджета.
„Разходът за биомаркери би бил около 0,2% от бюджета“, посочи тя.
Тя определи като „недопустимо“ и „цинично“ твърдението, че подобни изследвания са „каприз“, и подчерта, че зад исканията за осигуряване на достъп стоят както пациентски организации, така и медицински специалисти.
„Недопустимо е да се говори за каприз, когато става дума за животоспасяващи изследвания“, коментира Бонева.
Въпреки че становища по темата са внесени още през 2025 г., към момента няма окончателно решение. От Министерство на здравеопазването посочват, че се очаква позиция от НЗОК.
Междувременно се обсъждат варианти биомаркерните изследвания да бъдат въведени в ограничен обхват, което според пациентите не решава проблема в дългосрочен план.
От Сдружението за развитие на българското здравеопазване настояват за осигуряване на равен достъп до съвременна диагностика за всички пациенти. Те не изключват и предприемане на съдебни действия, ако институциите не предприемат конкретни мерки.
Бонева отправи призив и към други засегнати да се присъединят към инициативата с цел постигане на промяна в системата.
Биомаркерната диагностика е част от т.нар. персонализирана медицина, при която лечението се съобразява с индивидуалните характеристики на заболяването при конкретния пациент. В онкологията този подход се използва все по-широко, тъй като позволява по-прецизно и ефективно лечение, включително чрез таргетни терапии и имунотерапия.
В редица европейски държави тези изследвания са частично или напълно покривани от публичните здравни системи. В България обаче достъпът до тях остава ограничен, а делът на доплащането от страна на пациентите е сред най-високите в Европейския съюз.
Темата за финансирането на биомаркерните тестове се поставя от години от пациентски организации и специалисти, като според тях липсата на системно решение води до неравен достъп до съвременно лечение и до по-лоши здравни резултати за част от пациентите.
