Ройтерс: Пукнатини в етническия модел на България

Д�д �десет години, след като бившият комунистически режим в България поведе официална кампания за преследване на мюсюлманското малцинство, Мустафа Юмер се опасява, че заради нарастващата ксенофобия историята може да се повтори, пише в репортаж от Крумовград кореспондентката на РойтерсАна Мудева.

Юмер е бил сред организаторите на гладни стачки срещу насилственото преименуване на етническите турци през 1989 г. Сега набиращата сила антимюсюлманска реторика в страната разпалва етническа омраза и отваря стари рани.

"Всички сме много притеснени. Хората са уплашени от крайнодесните партии, които агитират агресивно и искат да видят България като моноетническа нация", признава 65-годишният философ и бивш учител.

Мюсюлманите съставляват около 12% от населението на България, което към момента е 7,6 млн. души. Страната обаче е получила много признания за избягването на етнически сблъсъци след края на Студената война, за разлика от бивша Югославия.

България е и единствената страна от ЕС, в която мюсюлманите не са наскоро заселили се имигранти, а потомци на етнически турци от времето на Османската империя. Повечето от днешните им наследници живеят редом с християните в добросъседски отношения, "комшулук".

Нарастващата популярност на ултранационалистите от "Атака" и влошаващото се отношение на други десни политици към мюсюлманите обаче показаха пукнатините в прехваления български модел на етническа толерантност.

Малко вероятно е "Атака" да влезе в следващото правителство, но партията до голяма степен зададе тона на предизборната кампания.

Етническите турци и помаците (славяни, приели исляма по време на османското владичество) са шокирани от обвиненията, че целят да създадат автономни анклави и че някои от техните селища са гнезда на радикалния ислям.

"Ако седим и не работим като български патриоти, един ден те наистина ще ни завоюват. Те ще анексират цели региони", плаши лидерът на "Атака" Волен Сидеров на предизборна демонстрация.

През последните няколко години са регистрирани над 100 случая на вандалски действия срещу джамии и други ислямски сгради. На момичетата пък е забранено да носят традиционната мюсюлманска забрадка в училище и университета, а сигнализирането за подобни случаи е първият сблъсък на България с проблем, предизвикал полемика и напрежение в цяла Европа.

Някои мюсюлмани се притесняват да не загубят гражданските си права

и да не се повтори репресивната асимилационна политика от времето на "възродителния процес", ако националистите се включат в коалиционно правителство след изборите.

Според анализатори националистическите настроения се подхранват от апатията на гласоподавателите, недоволството от ниския жизнен стандарт, корупцията по високите етажи и организираната престъпност.

Раните щяха да са зараснали вече, ако някои хора бяха спрели да ги чоплят, отбелязва Фикри Гюлистан, зъболекар в Момчилград, където турският е ежедневен език.

Религиозните лидери предупреждават, че хора от мюсюлманското малцинство може да станатжертви на чужди групи, проповядващирадикализирана версия на исляма.

"Правим всичко възможно да предотвратим такива практики. Опитваме се да контролираме джамиите и ритуалите. Засега успяваме", твърди Хюсеин Хафъзов, помощник на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.

"Ако постоянно ни обвиняват, че сме терористи и опасни за сигурността на тази страна, не знам дали част от обществото ни няма да започне да се чувства така някой ден", предупреждава той.

От канцеларията на главното мюфтийство съобщават, че през последните 19 години са били построени 323 джамии, предимно с дарения на личности и организации от мюсюлмански страни, вкл. Турция.

Полицията е разследвала редица чуждестранни ислямски фондации и извършила арести от 2000 г. насам по подозрения в разпространение на нетрадиционен ислям, но досега не са повдигани конкретни обвинения.

Религиозните водачи отричат съществуването на радикален ислям

в България и смятат, че случаи като този в Рибново само подклаждат страховете, че политиците заплашват културата на толерантността в смесените общности.

Според анализаторите дългата традиция на добросъседски отношения и 45 години официален комунистически атеизъм затрудняват проникването на фундаменталистки ислям в България.

Срещу джамията в Крумовград, издигната на мястото на древно тракийско светилище, се намират лъскаво казино и няколко бара. Тя е полупразна по време на петъчната молитва.

Младите жени ходят с тесни джинси, разголени блузи и модерни прически, а мюсюлманската гимназия в Момчилград трудно намира желаещи да учат в нея.

Според анализаторите използването на т.нар. "ислямската карта" преди изборите е помогнало на множество партии, включително ДПС, която се опитва да мобилизира гласоподавателите си.

Много мюсюлмани признават, че са разочаровани от ДПС заради неуспеха й да привлече инвестиции и да създаде работни места в техните региони, които остават сред най-бедните в България.

Никоя от останалите партии до момента не е предложила алтернатива, която да привлече малцинствата. Социологическите агенции изчисляват, че между 10 и 30 хил. от емигриралите в Турция се завръщат в България за изборите, отчасти насърчавани от Анкара.

Докато Турция иска по-силно турско малцинство в България, което й помага в двустранните отношения, "Атака" води кампанията си под лозунга "Не на Турция в ЕС". Според проучване от края на миналата година 49% от българите са против членството на съседката си в съюза.