Странна и изключително опасна пиеса се разигра миналата седмица пред очите на иначе свикналия български зрител.
Обладан от неудържим порив към властта, депутатът Яне Янев сезира прокуратурата, че в планинското село Рибново се провежда насилствена ислямизация на населението. Това очевидно звучи като глупост и нямаше да създаде никакъв проблем, защото въпросният герой на българската политика често хвърля такива кални бомби в публичността.
Историята обаче стана обезпокоителна, когато Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) по нареждане на прокуратурата извлече насилствено от домовете им кмета на Гърмен и преподавателя по ислям, за да ги заведе принудително на разпит в София.
Опасните моменти в тази история са повече от един. Целият този хард екшън се развива на възможно най-чувствителната територия - за българомохамеданите от Западните Родопи силовият "възродителен процес" не е само болка и спомен.
А в случая конкретните обвинения са нелепи, защото няма престъпление "радикален ислям", както няма и "православен фундаментализъм". Има престъпни действия, не престъпни мисли.
Яне Янев праща сигнали в прокуратурата за всичко през последните може би десет години и никога от това не е следвало нищо. Напоследък обаче ДАНС реагира на сигналите му с готовност и за това има две възможни обяснения.
Едното е Янев изведнъж да се е сдобил с много достоверен източник на информация за евентуални престъпления. Другото е ДАНС да иска да му помогне няколко месеца преди изборите той да изглежда като смел борец срещу корупцията, а освен това, понеже е някак си модерно, и "патриот".
Когато обаче специалните служби започнат да се намесват в политиката, настъпва своеобразно време разделно.
Тогава има само два възможни сценария - или гражданите премахват болните от властомания служби, или обратното - службите последователно потъпкват всички граждански права до окончателната победа на мракобесието.
