Н ационалният археологически музей - същински трезор и пазител на миналото на днешните български земи
Музеят е имал много имена през годините. Веднага след освобождението през 1878 г. са го наричали Отдел за ценности към новосъздадената библиотека в София.
През 1892 г. е преобразуван в Народен музей, а през 1909 г., вече се нарича Народен археологически музей.
Археологическият музей в няколко красиви снимки
В самото начало музейната сбирка към софийската библиотека се пълни бързо чрез дарения и благодарение на стотици учители от цялата страна, които започват да изпращат всичко, което според тях има стойност като част от историята на българските земи.
През 1892 г. експонатите са толкова много, че това налага музейният отдел към библиотеката да се отдели в самостоятелна институция под ръководството на чеха Вацлав Добруски.
Музеят е основан като отделна институция през 1893 г., със специален указ на княз Фердинанд под името Народен музей. За разполагане на експозицията си музеят получава сградата на строената през XV в. Буюк джамия в центъра на София.
Официалното откриване е на 18 май 1905 г. в присъствието на княз Фердинанд и целия политически и културен елит на страната.
В Националния Археологически музей се пазят ценни артефакти от различни епохи.
С помощта на учителите, армията, църквата и местните административни власти музеят прибира всички по-значими движими паметници от територията на цялата страна. Започват и археологически разкопки, а музеят попълва фондовете си и като откупува старинни и художествени произведения от частни лица.
Един от най-впечатляващите примери от праисторията е фигура на Богинята Майка, намерена край село Мурсалево и датирана 6000 години преди Христа – самото начало на неолитната култура.
Други ценни находки са фигура на бик с ездач от Капитан Андреево и карановския печат - едно от първите свидетелства за писменост по нашите земи.
Музеят пази амфора от Дуванлии, нагръдник от Мезек, открит от Богдан Филов и прословутата находка от 2004 г. – главата на одриския владетел Севт III.
Севт III - голeмият владетел на Одриското царство
Историята на София се възражда с пламъци
Тук са и Вълчитрънското златно съкровище и съкровището от Луковит, както и много други свидетелства за тракийската култура.
Музеят разполага с голяма колекция артефакти от Римската империя . Каменни саркофази, обррочни плочи от светилища, накити, бронзови съдове и скулптури, сред които се открояват главите на император Гордиан и Аполон от Сердика.
След фурора в Лувъра, съкровищата ни блесват в Япония
В Археологическия музей се съхранява оригиналната мозайка от "Света София" - храмът от IV век, станал символ на града. От прабългарския период се открояват надписи на колони, запечатали мирните договори с Византия и свидетелства за бог Тангра – една своеобразна каменна библиотека.
На видно място е копие на легендарния Мадарски конник. Следват керамичните икони, характерни за преславската школа – най-емблематичната сред които е тази на Свети Теодор Стратилат.
Всичко това е малка част от богатството на Националния Археологически музей, а колекцията продължава да се попълва.
Непубликувани досега снимки: вижте царете Борис и Фердинанд и малкия Симеончо
Само няколко години след обособяването си, заради богатството и значимостта на притежаваните експонати, Народен археологически музей в София ще се нареди сред най-важните музеи на Балканите.
В предвоенните години към сградата на Буюк джамия са пристроени две крила, даващи възможност да се извърши голямо преустройство на експозицията и да бъдат изложени много от най-ценните старини.
Дворецът „Кричим” ще бъде национален музей
Втората световна война е тежко време и за Националния Археологически музей. Сградата е засегната от бомбардировките, изгаря част от библиотеката и музейната документация.
След войната е създаден Археологически институт с музей към Българската академия на науките. Сградата на музея остава все същата, продължавайки да съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров.
В наши дни Националният археологически институт с музей при БАН с право се смята за най-голямата научно-изселователска институция за археология в Югоизточна Европа.
Важен център за популяризиране на миналото на днешните български земи.
