"Ню Йорк таймс" за българската тишина на 10 ноември

Т�и �ината по улиците на българската столица тази седмица говори много за дълбоката раздвоеност на тази нация спрямо демокрацията.

Макар че във вторник бе 20-ата годишнина от свалянето на комунистическия лидер Тодор Живков и началото на демократичните промени в България, денят премина без чествания, докато в Германия почистваха след празненствата по случай годишнината от падането на Берлинската стена.

За да обяснят амнезията на българите към комунистическото им минало и апатията им към демократичното им настояще, български коментатори използват библейска метафора.

Подобно на израилтяните, българите ще трябва да скитат из пустинята в продължение на 40 години, за да се пречистят от греховете на комунизма.

"Изминаха двадесет години и още сме насред пустинята. И ще чакаме още 20 години", смята 56-годишният поет и бивш антикомунистически опозиционен лидер Едвин Сугарев.

България е единствената страна членка на бившия Варшавски договор, която няма институт на националната памет за внимателен преглед на историческите подробности от комунистическото минало, през което според историците хиляди души са били хвърлени в затвора и убити.

Сугарев е един от малкото обществени дейци в България, който говори за нуждата от морална оценка на комунизма.

"Чисто формално всичко в България изглежда чудесно - пазарната икономика, човешките права, свободата на словото, многопартийната политическа система, членството в ЕС и НАТО. Това обаче е само параван. Зад него няма нищо", убеден е той.

"Хората си получиха свободата, но не знаят какво да я правят, защото им е по-удобно някой да им казва какво да правят, къде да ходят и кое е правилно и погрешно".

България си спечели репутация на най-послушен съветски съюзник

Живков каза през 1973 г., че България и Съветският съюз "ще действат като едно тяло, дишащо с общи бели дробове и захранвано от единна кръвоносна система".

Въпреки политическите и военните си постижения, България продължава да е най-бедната страна в ЕС със средна месечна заплата от 300 евро.

Страната също така страда от огромен проблем с имиджа си в Европа и годините критики от Европейската комисия за неуспеха й в борбата с корупцията и организираната престъпност. Тя стана първата в ЕС, чиито европейски фондове бяха блокирани през октомври 2008 г. заради корупция и слаба администрация.

Според организацията за борба с корупцията "Трансперънси интернашънъл", България заедно с Румъния е най-корумпираната страна в ЕС.

По повечето показатели страната се оказва най-недоволна от демокрацията и най-носталгична по комунизма от всички членки на бившия Варшавски договор, следвана отблизо от Унгария, сочат данни на проекта "Пю" за общи нагласи, който неотдавна анкетира източноевропейците с въпроси, зададени им през 1991 г.

На въпрос за демокрацията 76 на сто от българите заявяват, че са недоволни от нея. На въпрос дали пазарната икономика е подобрила благосъстоянието на хората, само 37% от българите отговарят утвърдително. 54 на сто одобряват отказа от държавния контрол над икономиката, спрямо 46% при унгарците.

Влиянието на Русия над България се приема като нещо добро от 45% от българите - горе-долу колкото в Украйна. Само 11 на сто са съгласни, че обикновените хора са спечелили от промените през 1989 г.

На въпрос дали държавата се управлява в полза на всички, 16 на сто отговарят положително, спрямо 55% през 1991 г.

Създадохме демократични институции, но ни липсва демократично-политическата култура да ги направим ефективни, казва Петър-Емил Митев, социолог от софийския институт "Иван Хаджийски" за социални ценности и структури.

Според Митев рухването на старата политическа и икономическа система не е означавало, че е дошъл краят на старите ценности на колективизма.

"Сега навлизаме в нова система на основани на индивида ценности и човешки права и т.н. Тя не може да се създаде изведнъж".

Очертанията на новите, основани на пазара ценности все още са неясни

смята социологът, давайки за пример продажбата на гласове, за която имаше многобройни сигнали на последните избори.

Трябваха ни 20 години да се отървем от представата, че хората са безпомощни и държавата трябва да прави всичко, коментира и преподавателят по политология в Нов български университет Евгений Дайнов.

Според него роденото след 1989 г. поколение е напълно различно, дори спрямо родените през 1985 г. За тях 1989 г. е отдавна, като времето на динозаврите.

"Те са първото постигащо успехи поколение, което съм виждал. Първото, което не се крие зад митове на безпомощност. Сегашните 20-годишни приличат почти изцяло на връстниците си на Запад, което и беше целта.

Не знам откъде са го научили. Може би от американските филми, със сигурност не и от родителите им, които са безпомощни. Отнякъде са придобили представата, че постигането на целите е нещо хубаво", добави той.

"Това младо поколение е най-критично към комунизма и най-положително настроено към прехода. Обаче родителите на децата от младото поколение казват, че те са израснали в слободия, а не в свобода", смята социологът Петър-Емил Митев.

Едно от нововъзникналите при прехода понятия е "далавера" печелене на лесни пари по непочтен начин. По-възрастните хора имат отрицателно отношение към далаверата, защото парите трябва да се печелят с труд, но младите, които се чувстват съвсем комфортно в пазарната икономика, я възприемат положително.

Забогатяването по нечестен път стана част от българския преход

и младото поколение се примири с този факт. Това е значима част от травмата на прехода", коментира социологът.

На дискусия в Софийския университет по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена трима студенти от публиката, родени през ноември 1989 г., бяха избрани за представители на България в Европейския парламент на среща с още 89 европейци, родени в същия месец.

"Не съм чула нищо добро за онова време. Дори човек да е имал пари, не е имало нищо за купуване. Портокали е имало само по Коледа. Ако някой е носел дънки, е бил абсолютна атракция", каза 20-годишната студентка по право Силвия Василева, родена на 10 ноември.

Студентката по английска филология от Софийския университет Вяра Панчева пък не е сигурна дали комунизмът е бил добро или лошо нещо. Българите все още са на крайно противоположни мнения за комунизма, така че не е възможно да има масови чествания на 10 ноември, защото това е твърде деликатна тема, смята тя.

"Като идея мисля, че комунизмът е нещо добро. На практика обаче е абсолютно неприложим. Лично аз мисля, че демокрацията е за предпочитане".