10 ноември: 20 години по-късно

По-малко от месец преди 10 ноември 1989 г. в София е организирана Първа екологична среща на държавите-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, днес - Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.

На 26 октомври 1989 г., по време на форума (16 октомври - 3 ноември) активисти на създадената през пролетта на 1989 г. неправителствена организация "Екогласност" са разпръснати от органите на реда в градинката пред ресторант "Кристал" в София в момент, в който събират подписи до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места".

Двайсет и двама души са качени от милицията насилствено в автобус, а градинката е обградена с полицейски кордон.

Инцидентът, отразен широко в западната преса, се определя като

начало на последващите събития в България

На 3 ноември 1989 г. подписката на "Екогласност" срещу проекта "Рила - Места", подкрепена от над 11 000 подписа, е връчена в Народното събрание.

Връчването е съпроводено от шествие, превърнало се в първата демонстрация против тогавашната власт.

На 10 ноември 1989 г., часове след като е отворена Берлинската стена - 9 ноември, е свикан пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП).

Официалното съобщение за двете решения на пленума е,

че се "удовлетворява молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП" и му се изказва "дълбока благодарност за дългогодишната всеотдайна дейност в служба на партията и народа".

Предлага се на Народното събрание да удовлетвори неговата молба за освобождаването му като председател на Държавния съвет на Народна република България.

Другото решение е, че "се избира за генерален секретар на ЦК на БКП другарят Петър Младенов".

На 17 ноември 1989 г. на сесия на 9-ото Народно събрание Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На този пост е избран Петър Младенов.

В Народното събрание е създадена

комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията

Отменен е чл. 273 от Наказателния кодекс,  приет през 1968 г., по който са осъждани хора, изпращали протестни писма, разпространявали лозунги, листовки, дисидентска и забранена литература, писали протестни надписи.

Призната е свободата на мненията и са амнистирани осъдените по този член.

Извършени са промени в състава на Държавния и на Министерския съвет. На площада пред Народното събрание се провежда митинг в подкрепа на промените.

На 18 ноември т.нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", организират първия свободен митинг пред храм-паметник "Св. Александър Невски" в София.

Главните оратори на него са Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов, Стефан Продев и др.

На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили (СДС) -

коалиция от новоучредени политически партии и организации.

На 14 декември 1989 г. митинг пред Народното събрание настоява за незабавното премахване на чл. 1 от конституцията, гарантиращ ръководната роля на БКП.

 На 29 декември 1989 г. Политбюро на ЦК на БКП обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена, отнети им насилствено по време на т.нар. възродителен процес.

На 3 и 4 януари 1990 г. в София се водят предварителни консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на "кръгла маса", която да очертае рамките на мирния преход.

"Кръглата маса" заседава от 16 януари до 15 май 1990 г.

Приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията, законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС) и др.

Решено е да се закрие институцията Държавен съвет, президентът (председателят) на Републиката да се избира от Народното събрание, определят се дните за парламентарните избори - 10 и 17 юни 1990 г.

Докато продължават разговорите около "кръглата маса", на 15 януари Народното събрание гласува за отмяна на член 1, ал.2 и 3 от Конституцията на НРБ, в които са формулирани принципите за ръководната роля на БКП.

На 18 януари е издадена

заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на старата власт,

обвинени в подбудителство към национална вражда.

На извънреден конгрес - 30 януари - 2 февруари 1990 г. БКП избира нов председател на Висшия съвет на партията - Александър Лилов, и приема Манифест за демократичен социализъм в България, както и нов устав на партията.

На 1 февруари 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. Съставено е правителство с министър-председател Андрей Луканов.

На 9 февруари 1990 г. излиза пробният брой на органа на СДС - "Демокрация".

Първата политическа партия, регистрирана по Закона за лицата и семействата, на 15 февруари 1990 г. е Зелената партия, учредена на 28 декември 1989 г.

На 3 април 1990 г. Народното събрание

избира Петър Младенов за президент на България

Същия ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП), а органът на БКП в."Работническо дело" се преименува на в."Дума".

На 10 април 1990 г. влиза в сила Законът за политическите партии, дал възможност през последващите 20 години в страната да се регистрират над 400 партии.

На 26 април 1990 г. излиза първият частен седмичник - в."168 часа", а на 28 април е учредена Първа частна банка.

Изборите за седмо Велико Народно събрание (ВНС) на 10 и 17 юни 1990 г. са спечелени от БСП.

СДС оспорва резултатите и започва протестни действия, довели до свалянето на президента Петър Младенов.

Той подава оставка на 6 юли 1990 г. под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на СДС негова фраза, изречена пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г., по време на митинга за отмяна на член 1 то Конституцията:

"По-добре е танковете да дойдат"

На 1 август 1990 г. ВНС избира д-р Желю Желев за президент на НРБ. Новоизбраният президент отменя наредбата за временното ограничаване на жителството в София и другите големи градове.

На 26 август 1990 г. при неизяснени обстоятелства е подпален Партийният дом в София.

Преди това - на 22 август, ВНС приема оставката на правителството на Андрей Луканов, а на 30 август отново го избира за министър-председател и му възлага да състави кабинет.

Правителството на Андрей Луканов под натиска на общата национална стачка, обявена от КТ "Подкрепа", подава оставка, която ВНС приема на 30 ноември 1990 г.

Съставено е правителство с министър-председател Димитър Попов - първият коалиционен кабинет в най-новата история на България.

Държавата престава да определя административно цените, те растат главоломно и се стига до станалия емблематичен апел на премиера: "За Бога, братя, не купувайте".

Инфлацията достига близо 500%

На 22 декември 1990 г. ВНС приема решение, с което изразява волята на България за членство в Европейските общности и предлага на правителството да предприеме необходимите стъпки в тази насока.

Трябва да изминат повече от 15 години за осъществяването на този стремеж. На 1 януари 2007 г. България става член на ЕС.

През февруари 1991 г. започва процесът срещу Тодор Живков и Милко Балев.

Живков е обвинен, че за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на МС и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв.

Обвинението срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв.

На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобода, а Милко Балев на 2 години.

На 9 февруари 1996 г. двамата са оправдани  

На първите преки президентски избори в България на 12 и 19 януари 1992 г. д-р Желю Желев е избран за президент с петгодишен мандат.

Новата Конституция на Република България е приета от ВНС на 12 юли 1991 г.

Преди това на 14 май 1991 г. 39 депутати от СДС напускат пленарната зала и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с проекта за Конституция.

В декларация те настояват ВНС да се саморазпусне и да бъдат насрочени нови парламентарни избори. На 23 юли 1991 г. протестиращите се връщат в парламента.

Според новия основен закон на държавата

България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

За двадесет години след 10 ноември 1989 г. в България са конституирани едно Велико и шест Народни събрания (от 36-ото до 41-ото), страната е управлявана от 12 министър-председатели.