"Без следа? Лагерът "Белене" 1949-1959 г. и след това..."
"Равносметката, съпровождаща двадесетгодишнината от падането на комунизма, откроява лагерите като феномен, който в голяма степен разкрива характера на режима. Не само на ранния му, радикален период, белязан от произвол и открито насилие, но и на времето след декларираната, но формална десталинизация през 1953 г.
Под привидната нормализация и рутинното всекидневие на късния комунизъм лагерите повече от всичко друго разкриват срамната тайна на режима, че по същество не се е променил", казва за БТА ръководителят на института проф. Ивайло Знеполски.
Той е убеден, че истинската история на лагерите в България, остава и до днес непозната. Причините са много, а една от основните между тях е мълчанието - предишното и днешното.
"Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа "Строго секретно", казва проф. Знеполски.
В експозицията има предмети, оцеляли благодарение на щастлива случайност. Сред тях са фрагменти от един вещен свят, незначителни на вид, но натоварени с дълбок исторически смисъл - лъжица на лагерист, сламена кутия, дървени налъми с тайник в тока, книги, четени нелегално, живописни табла, малка пластика, записки на ръка, изнесени с огромен риск, стихотворения...
В изложбата са показани също планове и възстановки на лагера в Белене.
Откриването е на 10 ноември в 18 ч., а в сряда, 11 ноември, от 14 ч. ще има "кръгла маса", в която ще участват д-р Желю Желев - първият демократично избран президент на България 1991-1996), разследващият Христо Христов, Лилко Йоцов - зам. главен прокурор, Михаил Неделчев - литературен критик и историк, Едвин Сугарев - публицист и някогашен активен политик, Даниела Колева - изследовател, Тодор Кавалджиев - политически затворник и вицепрезидент на България (1996-2002), Петко Огойски - политически затворник и писател, Крум Хорозов - политически затворник, Костадин Събев - политически затворник, художник, Георги Константинов - политически затворник.
Изложбата ще бъде открита до 22 ноември.
С дейността си Институтът за изследване на близкото минало се опитва да направи равносметката, която българското общество не съумява да стори вече 20 години след рухването на комунизма.
"Комунистическото минало е преодоляно, но не е загърбено, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда на принципа на действащи мрежи, прехвърлящи мостове между комунистическия режим и произхождащите от него съвременни политически или обществени фигури.
Въпреки осъждането на рецидивите от миналото в политическите речи или публицистиката, в обществото няма изградено ясно съзнание за това какво е редно и какво не е, какво отговаря на автентичните ценности на демократичния живот и какво не е съвместимо с тях.
Дефицитът на изследвания върху комунизма в България и малкото публикации, които разглеждат и осмислят периода от една съвременна либерално-демократична гледна точка, са не само в основата на пълната липса на дискусии в обществото и утвърждаващото се безразличие към историята в младите поколения, но и причина за много важни пропуски и изкривявания в процеса на образованието в училищата.
Работата в различните архиви, натрупването на информация чрез устната история и публикуването на резултатите от изследвания върху различни периоди и аспекти на комунистическия режим, биха имали значим принос за създаване на адекватна база за написването на следващото поколение учебници по история за българските училища и биха снабдили с така необходимата литература студентите по история", така институтът определя една от своите основни мисии.
