Нора Ананиева за прехода

Най-силното постижение на прехода са политическата свобода и демокрация, каза в интервю проф. Нора Ананиева, директор на Центъра за икономически и политологически изследвания към НС на БСП.

Ананиева е и вицепремиер в правителството на Андрей Луканов и участник в Кръглата маса. Поводът за интервюто е 20-тата годишнина от 10 ноември 1989 г.

По темата за раздаваните куфарчета с пари в началото на промените, Ананиева коментира, че това е една от най-упоритите легенди за прехода, която според нея няма никаква реална основа.

Често тази легенда се свързва с името на Андрей Луканов, което е кощунство, посочи тя. Ако главната грешка на прехода беше разделението, пътят на България в бъдещето има нужда от целия човешки потенциал, каза проф. Ананиева.

20 години след промяната имаше ли преход в България?

В някои отношения - да, в други - не, в смисъл, че беше непълноценен и като че ли се движим в погрешната посока. Посоките на прехода бяха означени като демокрация и пазарна икономика. Демокрацията е непостижима в нейната пълнота, но все пак главното постижение на прехода стана радикалната промяна в политическата власт, постигането на целия комплекс от лични и политически права на гражданите, развитието на представителната демокрация.

Кои са най-големите грешки на прехода и можеше ли реформите да се случат по различен начин?

Най-големите грешки са в икономическата и в социалната сфера. Реституцията бе наложена преди приватизацията, приватизацията се превърна в тотално разграбване на построеното от нашия народ повече от четири десетилетия.

Работническо-мениджърската приватизация не случайно беше наречена "ментаржийска", а красивата идея за масова приватизация беше деформирана до измама и нов вариант на натрупване.

Да говорим ли за начина, по който се проведе "аграрната реформа", довела до връщане на земеделското производство далеч преди промените и до тъжната прогноза на един земеделски министър, че след около 20 години можем да постигнем равнището от 1989 г.

Целите на прехода - пазарна икономика и приватизация - не трябваше да се превръщат в самоцел, а в средство. Много бързо ликвидирахме предишната социална сигурност и мъчително трудно се придвижваме към някакво подобие на социална държава.

Всъщност, ако не тръгнем много решително в посоката към Нова социална Европа, ще се разминем не само с европейските критерии, но и с въжделенията на нашия народ. А това неизбежно ще компрометира и най-силното постижение на прехода - политическата свобода и демокрация.

Каква е ролята на БСП в промените, започнали на 10 ноември?

БСП изигра съществена роля в промените - и на "кръглата маса", и при приемането на новата Конституция.

Важно значение имаха при това две обстоятелства: първо, че в средите на бившата комунистическа партия, най-вече - интелектуалните, доста преди Десети ноември беше съзряла идеята за необходимостта от промяна; и второ, още в самото начало, през януари 1990 г. на своя конгрес партията направи своята промяна, прие Манифест за демократичен социализъм, възприе ценностите на европейската социалдемокрация - свобода, справедливост и солидарност, заяви се като последователно демократична, социална и парламентарна партия.

Сигурно и днес има хора, които разглеждат тази промяна само като тактическа, а не като окончателен, стратегически избор на европейския път на развитие.

Раздавани ли са "червени куфарчета" с пари и как някои забогатяха за една нощ?

Това е една от най-упоритите легенди за прехода. Смятам, че тя няма никаква реална основа. Често тази легенда се свързва с името на Андрей Луканов, което е кощунство.

Била съм до него като заместник-премиер и в двете му правителства в "лудата" 1990 г. Сигурно ме е "заобиколил". Той беше високообразована и интелигентна личност, посветен на каузата на партията и на нейната промяна, дори когато го сатанизираха.

Що се отнася до забогателите за една нощ, нямам такива приятели и близки. Но крадени и мръсни пари продължават да се въртят из страната.

Защо и леви, и десни не празнуват 10 ноември?

Още се спори по въпроса, кога точно е започнал преходът. Ние се опитваме да разглеждаме този въпрос в рамките на изследователската си дейност.

Работим върху проект "История на социализма в България" с участието на учени от университетите, БАН, други институти. Излезе от печат първият том "1891 - 1944 г.".

През цялата следваща година ще изследваме различни аспекти на 20-годишния преход, на който ще посветим третия том. Добре е, когато политическите оценки са основани на сериозни научни изследвания.

Какво е бъдещето на БСП и на левицата като цяло? И тя ли ще последва съдбата на партиите на прехода като СДС?

В своята история партията е преживявала различни превратности, печелила е и е губила влияние, консолидирала се е и се е разделяла.

Ситуацията днес е тежка, след едно управление с безспорни постижения (да споменем дори само влизането в Европейския съюз), но и в една сложна коалиция, в която често "губехме лице".

Надеждата ми за възраждане е свързана с непреходния характер на социалната кауза. Диалог с хората, честност, искреност, нови посветени хора, извличане на поуките от грешките - всичко това има повече шанс от популизма, който предлага лесни отговори на сложни въпроси.

Каква е оценката ви за Сергей Станишев като лидер на БСП и премиер?

Млад човек, високообразован, интелигентен, приет добре от европейските ни партньори. Чужд му е популизмът. В някои моменти проявява високомерие.

Има какво да преодолява в себе си, но качествата му са безспорни, както и несравнимата му отговорност за това, което се случи.

Как атаките срещу Станишев ще се отразят на партията?

Хората преживяват болезнено атаките, тъй като знаят, че той не е корумпиран, че полага искрени усилия да работи и за държавата, и за партията.

Вярвам, че тази болка няма да отблъсне, а ще консолидира. Преживявали сме вече моменти, в които наш лидер несправедливо беше държан на "Развигор".

Какви прилики или разлики намирате в управлението на страната преди 10 ноември и сега?

Има много общо като стил на общуване с хората - фамилиарност, потупване по рамото, шегички, заклеймяване на всяко различно мнение. Опасността виждам не толкова в този стил, който може да се харесва на мнозина, а по-скоро - в самочувствието, че "стоиш над всички" и знаеш "цялата истина", можеш да издигаш и сваляш, да позориш и хвалиш. Оттук до едноличното управление с един бутафорен парламент има само една крачка.

Какво предстои оттук-нататък на България?

Надявам се да не стигнем до икономически и социален срив, да не станем жертва на самонадеяни авантюристи. Но все си мисля, че ще се множи броят на хората, които не само виждат истината за нещата, но и са готови да включат усилията и интелекта си за добруването на страната.

Европейският път и конституционната повеля за изграждане на демократична, правова и социална държава имат нужда от консолидиране на нацията, а не от нови и нови разделения.

Ако главната грешка на прехода беше разделението, пътят на България в бъдещето има нужда от целия човешки потенциал, от приоритети, които да дадат шанс и простор за развитие на всеки.