Българсите изпитват най-голяма нетърпимост към наркоманите (54%), серопозитивните (45%) и психично болните (43%).
Това показват резултатите от проучването "Масови нагласи по отношение на различията между хората, основани на произход, вяра, традиции и обичаи", проведено от агенция "Афис" сред 1300 анкетирани.
След тези групи се нареждат ромите, към които изпитват нетърпимост 28% от анкетираните, и турците (18%).
Преобладаващата част от анкетираните не приемат няколко основни категории хора и дори не искат да съжителстват с тях в една държава, показва анализът на проучването.
По скалата на потенциалната нетърпимост прави впечатление, че има малцинствени групи, които страдат от стигматизация повече, отколкото големите етнически групи.
Ромите са поставени обективно до африканци и азиатци, турците също не попадат сред най-стигматизираните групи.
Изследването е засякло нетърпимост и към богаташите (11%) и политиците (14%).
Според анализа на агенцията, цитиран от Агенция "Фокус", у нас се наблюдава поява на различни видове и дори крайни степени на етнонационализъм.
Социологът Юрий Асланов обясни, че изследването е засякло множество линии на разделение - между мъже и жени, селяни и граждани, между отделните етнически групи, между хората с различен здравен статус и т.н.
Въпреки това българското общество не е етнически нетолерантно, но има симптоми и тенденции, които са изключително опасни, предупреди социологът, според когото най-често срещаният фактор е употребата на тези разделителни линии за политически цели.
Проучването е развенчало и мита, че възрастните са по-толерантни от младите.
"Оказва се, че поколението, израснало по време на демократичните промени, възприема много по-лесно различните хора, в сравнение с поколението на своите родители.
Впечатлението, че младите са радикални се насажда от медиите, които некоректно слагат знак на равенство между ултраси и младежи", посочи Стефан Георгиев от агенцията.
Според изследването колкото по-ниски са доходите на хората и възможността им да се реализират професионално, толкова по-нетърпими са те към останалите групи.
В същото време се опитват да се оттласнат от групата под тях и проявяват амбиция да се приближат до елита – до групата, която в скалата на престижа стои над тях. Хората с високи доходи твърдят, че са европейци, ромите, че са българи и т.н.
Близо 63% правят връзка между етнос и проституция, просия, криминални престъпления и т.н. - голяма част от анкетираните твърдят, че "бедните са роми", вместо, че "ромите са бедни".
Според участниците в анкетата междуетническите отношения в България се влошават, като 36% смятат, че е твърде вероятно в близко бъдеще да се стигне до друг конфликт като този в Катуница. Само 9% смятат, че подобно нещо няма да се случи отново.
Местният феодализъм и съществуването на олигархия се оценява като основен дразнител.
Хората са изпаднали в пряка лична зависимост от икономическата и политическа власт на един човек, което се оказва последната катализатор, по думите на социолога Чавдар Найденов.
Анализирайки данните от изследването, той твърди, че етническата тема е повлияла върху изборите в полза на Плевнелиев.
Официалната подкрепа на ДПС за Ивайло Калфин реално е работила в полза на новоизбрания президент.
Над 40% оценяват положително намесата на Европейските институции, особено в интеграционните процеси. 54% от българите смятат, че европейските политици и институции могат да направят повече за интеграцията и междуетническите отношения.
