Со о при 8,5% от подадени
над 500 жалби в Изпълнителната агенция
"Медицински одит" (ИАМО) е установена
проява на лекарска небрежност.
Това сочат нейни данни,
представени днес на дискусия за
напрежението между пациентите, лекарите
и държавата, инициирана от омбудсмана
Константин Пенчев.
При 73% от всички жалби
обаче са установени сериозни проблеми
с качеството и достъпността на
здравеопазването у нас.
Според проучване на
"Евробарометър" от 2009 г., което
обхваща всички 27 страни членки на ЕС,
средно всеки един на 20 хоспитализирани
е пострадал от вътреболнични инфекции. Това са 4,1 млн. пациенти
всяка година, като смъртните случаи,
причинени от инфекции вследствие на
медицинското обслужване, са 37 хил.
годишно.
2/3 от пациентите в
България се страхуват от медицинска
грешка по време на престоя им в болница,
което е с 16% повече в сравнение с болните
в другите европейски страни, сочи същото
изследване. 72% от българите са убедени,
че качеството на медицинските грижи у
нас е по-лошо.
81% са заявили, че
получават информация за допуснати
медицински грешки от телевизията, докато
за ЕС този процент е 71.
47 на сто от българите
очакват финансова компенсация при
установяване на лекарска грешка, а
половината смятат, че виновното медицинско
лице трябва да бъде наказано.
В днешната дискусия
участваха представители на Българския
лекарски съюз (БЛС), национално представени
пациентски организации, синдикати в
сферата на здравеопазването, съветът
за журналистическа етика и Съветът за
електронни медии (СЕМ).
Участниците се обединиха
около изказаната по-рано идея за създаване
на регистър на
лекарските грешки -
понятие, за което у нас все още дефиниция
няма
Зам.-министъра на
здравеопазването Михаил Зортев отбеляза,
че за тази цел първо трябва да се проучи
опита на отделните европейски страни,
както и начина, по който може да бъде
събирана информация за евентуални
лекарски грешки, която да се използва
за целите на медицината.
Според него лекарските
грешки не са умишлени, а вероятно се
дължат на недостатъчна квалификация
или организация на работата.Че е
необходим обществен консенсус за
понятието се съгласи и председателят
на етичната комисия към БЛС Милан
Миланов.
Той обърна внимание
върху "пресата" на обществото над
лекарското съсловие, което води до
"страх от иновации и предприемане на
риск, което е неминуемо в лекарската
професия".
Миланов разкритикува
омбудсмана, че на предната маса за дебати
няма лекари: "В целия свят между
лекарите и обществото не стоят
журналистиката и МВР, а правото. Едно е
да работиш под пресата на правото, а
друго е под пресата на обществото".
Не може да ти предлагат да отидеш да
си оперираш хемороидите така, сякаш
отиваш да си купиш баничка, коментира
председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Той напомни за наложилата се
намеса
на медийния регулатор за реклами на
медицински услуги,
които противоречат
на Закона за радио и телевизия и Закона
за здравето. Според медийния експерт проблемите
здравеопазването са най-общо два вида
- институционални и чисто човешки.
При първите, според него, има хаос и
неяснота поради постоянната подмяна
на реформите. Той призова институциите
да водят на човешки език дебатите в
сферата и настоя, че медиите не могат
да са универсален виновник за трудностите.
Относно чисто човешката страна на
нещата, Лозанов призна, че е възможно
да се допусне някаква вина на медиите
заради критичното им отношение към
лекарите, но бе категоричен, че журналистите
не могат да престанат да търсят истината.
Експертът призова за баланс, защото у
нас медиците са "изчезващ вид".
Пламен Таушанов, представител на
пациентските организации, поиска
създаване на фонд за обезщетение на
пациентите, пострадали от лекарски
грешки.
Главният секретар на БЛС Димитър
Ленков предупреди, че докато държавата
отделя само 3,7 % от БВП за здравеопазване
(а развитите страни 10-12%), очакванията
на пациентите за качествена здравна
грижа няма да се осъществят.
Според омбудсмана Константин Пенчев
обществото ни е болно от това винаги да
търси виновни и медиите откликват на
това. Като човек, който идва от съдебната
система, той отбеляза, че и в сферата на
правосъдието се чуват обвинения от типа
"всички съдии са корумпирани, всички
прокурори са корумпирани, дайте да ги
разстреляме".
Източник:
Антон Станков, БГНЕС
