Вк ка година между 500 и 1500 българи търсят правата си в съда след лекарска грешка, която в 60% от случаите е довела до смърт.
Едва 10-ина от близо 200 наказателни дела годишно обаче завършват с присъди, 2/3 от които административни.
Това посочи днес социологът Тихомир Безлов по време на кръгла маса за сътрудничеството между здравната и съдебната система при защита правата на пациентите в случаите на лекарски грешки.
В
България обаче липсва ясна законова дефиниция
за "лекарска грешка" и страната ни
е сред държавите в ЕС с най-малко дела
срещу медици по тази причина.
Липсва
масова съдебна практика, а самите
пациенти обикновено наричат така
различни неща - от лечение, довело до
смърт, до лошо отношение на медицинския
персонал или лоши условия по време на
терапията.
По
данни на социолога около 8,3% от пациентите
твърдят, че през последните години са
били
жертви или потърпевши на лекарски
грешки
При изчисление на годишна база
това означава, че става дума за около
40-44 хил. души.
За 1/3 от тях пропуските на медиците са довели до последици за здравословното им състояние. При 1000 до 3000 души е имало фатални последици, т.е. смърт.
Проблемът според Безлов е, че въздаването на справедливост е свързано със съдебномедицинската експертиза или т.нар. "вещи лица", които предопределят процеса, защото юристите не са експерти.
Въпреки мотивацията им адвокатите не могат ефективно да се противопоставят на експертиза на медици с висше образование и доказани специалисти.
Колегиалната лоялност между лекарите също е една от причините за тази несправедливост - трудно се получава оценка, неблагоприятна за тях, обръща внимание социологът.
Съдебната система е недружелюбна към пациентите,
които търсят правата си,
липсва достатъчно опит, а съдебната такса е много висока - 4% от иска, което е непосилно за тях, коментира и д-р Стойчо Кацаров от Сдружение за развитие на българското образование.
Според него няма скорошно и бързо решение, съдебната такса наистина може да бъде променена бързо, но другият проблем изисква време. Неговата организация помага при тези случаи със съвети и експертиза, с юридически консултации и др.
В края на форума участниците обсъдиха отворена декларация, с която призовават депутатите от всички политически сили и представителите на изпълнителната власт за серия от мерки, които да подобрят ефективността на механизмите за защита правата на пациентите.
Сред работните препоръки в документа са:
- разработване съвместно със застрахователните компании на ефективна
система за застраховки от лекарски грешки, която да започне да изплаща
реални компенсации на потърпевшите, като за това се разчита и на
участие на съда
- създаването на независим орган - бюро за извършване на съдебномедицински експертизи за нуждите на правораздаването,
- разработване на необходимата правна рамка, чрез която да се създадат реални и ефективни гаранции за независимостта и продължаващата специализация на вещите лица от това специализирано звено,
- създаване на национална система за статистическа регистрация на отклоненията и инцидентите при лечение,
- изработване на процедура за служебна проверка на обстоятелствата, при които е настъпила смърт на пациента.
Данните, цитирани от социолога, са от доклад на тема "Ефективност на съдебната система при решаване на дела, свързани с лекарски грешки".
Представителното количествено проучване е изготвено миналия месец от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО-БГ) с подкрепата на Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на съдиите в България чрез сформиран екип от независими експерти.
Според него 8,3% от българите се самоопределят като жертва на лекарски грешки през последните пет години, но едва 0,3% от тях са потърсилите отговорност.
Сред един от изводите на проучването е, че колкото по-лошо е здравословното състояние на анкетирания, толкова по-рядко смята, че той или член на семейството му са станали жертва на лекарска грешка.
Като жертви по-често се самоопределят лица от най-активната част
на населението - млади, образовани, от най-големи градове и предимно жени. С най-голяма тежест обаче е факторът информираност.
Според интервюираните в 40% от случаите причина за смъртен изход е неправилна диагноза. Също 40% смятат, че грешка е настъпила при следоперативното възстановяване, а 20% - че е в резултат на неправилно медикаментозно лечение.
Според доклада съществуващата система за професионална застраховка на лекарите в момента е безсмислена. Дори в София, при най-рисковите специалности, като хирургия и анестезиология, най-скъпите застраховки са 45 лева еднократно в рамките на годината.
Най социално неприемливите медицински инциденти са свързани със смърт на родилки и новородени. Следват инцидентите при хирургическа намеса, като смърт, ампутации и други увреждания.
В юридическата част на доклада се подчертава, че "информираното съгласие", в резултат на което се изисква подписването на документ, често е в неразбираем за пациента вид.
Наблюдава се и негативна тенденция редица медико-диагностични дейности да бъдат невярно документирани, за да се получи финансиране по определена "клинична пътека", се посочва още в юридическата част на документа.
Източник:
Деница Русева, БГНЕС
