В сяка година по програма „Заедно в час“ в класните стаи влизат мотивирани и социално активни хора с най-различен опит и професионални интереси - финанси, балет, технологии и много други. Обичаме да разказваме за тях, защото вярваме, че те инвестират в бъдещето. Днес ви представяме Кристиян Герчев.
Образование: Екология, магистратура по Международно сътрудничество и европейски проекти
Кауза: Образование
- Разкажи ни за себе си и с какво се занимаваш в момента?
- В момента съм учител по програма „Заедно в час“. Преподавам по биология, химия, човекът и природата и изобразително изкуство на децата от V до VII клас в село Мирково, област София. Освен това съм и класен ръководител на VII клас.
Обичам да спортувам, обичам литературата, кафето, дъжда, обичам да пътувам, обичам да пазарувам дрехи, обичам да общувам, обичам да пиша разкази, статии и есета, обичам да си служа с думите и да преоткривам въздействието им върху емоциите на хората.
- Как взе решението да преподаваш?
- Реших да се включа в програма „Заедно в час“ и да стана учител в момент, в който работех предимно с деца в общинския младежки дом в Русе. Открих желанието в себе си и го последвах. Не мога да скрия, че мечтата ми не е била да бъда учител, желанието се породи спонтанно. Видях реклама на „Заедно в час“, харесах идеите и кандидатствах.
Смятам, че „Заедно в час“ е програмата, един от инструментите, с които може да се промени всичко, което някога, когато още бях ученик, не харесвах в учебната система. Пожелах да стана част от тази промяна, бях одобрен и подписвайки договора се присъединих без никакво колебание.
Освен това търсех ново предизвикателство, а какво по-голямо предизвикателство от това да станеш учител, да смениш работното си място, да се преместиш в друг град, заживявайки със съвсем нови и различни хора по съвсем различен начин. Направих тази коренна промяна в името на децата, в името на бъдещето на България.
Пожелах да оставя следа след себе си. Винаги съм се чудил кои са нещата, които мога да направя, за да бъда сигурен, че ще съм свършил нещо значимо в живота си. Всички знаем за вярването, че човек трябва да построи къща, да посее дърво и да отгледа син, за да е изпълнил житейския си дълг.
Тъй като до момента нито съм построил къща, нито съм отгледал син, нито съм посял дърво, реших да посея знание. Може би знанието е реколтата, която се сее, обработва и дава плод най-трудно, но пък тази реколта движи света в положителна насока. Прииска ми се да бъда част от това, да дам своя принос и да направя всичко по силите си, за да променя нечии животи. И вярвам, че съм на прав път.
- В училище си от няколко месеца. Как протича един твой ден?
- Основната ми дейност е да преподавам учебния материал в зависимост от броя на часовете, които имам по програма, водейки се по учебните стандарти и разпределенията, които съм си изготвил още преди да започне учебната година. Това е формалната част.
Неформалната част е да влизам в ролята на възпитател, медицинска сестра, социален работник, семеен съветник, секретар, техник, дипломат, актьор, психолог, оратор, приятел, съдия, прокурор, адвокат, съветник, специалист по любовните въпроси, много често и родител или в моя случай, поради възрастта ми, в ролята на по-голям брат на моите ученици и т.н.
Децата имат нужда от постоянно внимание, от подкрепа, да бъдат изслушвани, да усещат, че са значими, уважавани, че някой се вслушва в мнението им, че на някого му пука за тях.
В различните професии има и различни възможности, в които човек би могъл да изкара работния ден по-лежерно, ако се чувства изморен, болен, недоспал, нервен, подтиснат, несигурен, докато учителят няма право на тези съвсем присъщи на човека слабости.
Не винаги имам по 5-6 часа на ден. Понякога са по-малко, но вкъщи съм затрупан с контролни за проверка и трябва да се подготвям за предстоящите уроци всеки ден. Без изключение.
Ангажираността ми е голяма, но това ме кара да се чувствам жив и да чувствам, че върша нещо значимо. Нещо, което си струва и за което си заслужава всяка вложена секунда. Макар и от съвсем скоро да съм учител, съм щастлив и не съжалявам за избора, който съм направил.
- Коя е любимата ти част от преподаването?
- Любимата ми част от преподаването е когато видя, че трудът, който полагам, си струва. И тук нямам предвид само предметното знание. Дори много по-силно акцентирам върху уменията и нагласите, които ежедневно развивам в своите ученици.
Истинското удоволствие идва, когато установиш, че си допринесъл за положителната промяна на дадено дете. Изграждането на ценности, добродетели, умения и нагласи е много по-труден процес от това да преподадеш дадена тема.
Ето това най-много ме радва и е любимата ми част от преподаването. Когато видя и почувствам резултатите от работата си, съм истински щастлив.
- А коя е най-трудната част от преподаването?
- Когато бях на 18 години прочетох цитат, който звучеше така „Най-важната част от образованието е преподаването на смисъла на това да се знае…“. Тези думи бяха на френския философ Симон Вейл и по него време не значеха нищо за мен.
Бях ги запомнил, макар и да не ги разбирах. Години по-късно разбрах какво е имала предвид госпожа Вейл.
Най-трудната част наистина е да убедя дадено дете, че всичко, което правим, си струва, че всеки труд, който положи, несъмнено ще му се отплати, че хубавите неща се случват бавно и трудно, но все пак си струва да се извърви трудният път.
Борбата да убедя учениците си в значимостта на всяко нещо, което изучаваме в часовете, с какво е важно и с какво ще им допринесе в живота, е всекидневна.
Няма никакво значение каква е религията, която изповядва детето, материалното благосъстояние на семейството му, цвета на кожата или ръста, всички деца са еднакви и по съвсем еднакъв начин, те трябва да бъдат убеждавани, че времето прекарано в училище не е загуба на време. Често пъти приемам, че това да убедиш някого, че когато се учи прави услуга на себе си, а не на мен, е изкуство.
- Освен преподаване на учебния материал, какво друго правите с учениците?
- С всеки клас, на който преподавам имаме проекти, по които работим. С пети клас изработваме различни продукти, свързани с учебния материал.
Голямата изненада със същия клас е кратко и много креативно видео, за което в момента пишем репликите и сценария, но децата са изключително въодушевени и със сигурност ще се получи страхотно. Със седми организираме фестивал, който ще е свързан с химични опити и по този начин ще покажат всичко, което са научили.
Освен това стартираме и проект за зелена класна стая, който е с екологична и природоопазваща насоченост, по време на който възнамеряваме да садим дръвчета, да събираме хартия разделно и много други интересни дейности, които да имат както възпитателна цел, така и забавна част.
- Какво учиш ти в класната стая като учител?
- Някои от уроците, които научавам са абстрактни. Уча много нови неща за себе си, а всички знаем, че когато човек познава себе си, за него няма тайни. Освен това придобивам нови умения, които не съм подозирал, че мога да притежавам, или развивам стари.
Развивам и своята емоционална интелигентност, уча се да управлявам времето си по-добре, развивам своята дипломация, своите ораторски и презентационни умения, развивам своето умение за работа в екип, да се поставям на мястото на отсрещната страна, както и да разглеждам един проблем от всички възможни гледни точки.
Развивам се непрестанно. Всеки ден доказвам на себе си, че границите са там, където ние ги поставим, че спирачките ги натискаме ние и че упоритият труд не винаги дава плод веднага, но винаги дава. Това ме зарежда и ме обогатява, чувството е сравнимо с притежание на несметни богатства.
Богатства, които нито могат да се докоснат, нито могат да се видят, те могат да бъдат помирисани и усетени във въздуха. Всички знаем, че най-добрата инвестиция е инвестицията в себеосъвършенстване, в образование, в развитие, а ставайки учител по програма „Заедно в час“, аз зная, че съм направил най-добрата инвестиция на този етап от живота си.
Кристиян Герчев завършва първата си година като учител. Кандидатстването в програмата е отворено до 1 май в сайта на „Заедно в час“.
