“Човек за пример”, или с други думи - учител

М ислите си, че е късно да смените професията си? Бихме искали да ви срещнем с една група хора, които са взели решението да излязат от зоната си на комфорт и да преоткрият себе си в една напоследък не толкова популярна професия - “човек за пример”, или с други думи - учител.

Те оставят добре отъпкания път в работата и образованието си и се впускат в една голямо предизвикателство - влизат в класните стаи и сърцата на деца от различни кътчета на страната и дават всичко от себе си, за да може всяко едно от тях да постигне това, което пожелае. За да го илюстрираме по-добре, ви представяме Антония - тя ще разкаже повече за себе си.

- Разкажи ни какво правиш в момента.

- В момента съм възпитател на смесена група от ученици в прогимназиален етап. През септември 2016 г. се преместих от София в село Драгичево, община Перник, където започнах работа като учител в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Училището е малко, но решено да намери начин да преодолее образователното неравенство и така става партньор на фондация „Заедно в час”.

- Как се реши да станеш учител?

- Работех като младши експерт в Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (второстепенен разпоредител на МОН).

За времето, прекарано там, осъзнах, че ако искаме да осъществим промяна и да постигнем целта – равен достъп до качествено образование, ще е необходимо млади, мотивирани и смели хора да застанат на първа линия, т.е. в класната стая. Животът съвсем случайно ме отведе в една частна занималня, където преоткрих себе си и вече започнах да се виждам като учител, работещ за промяна. Именно когато разбрах, че съм готова да дам всичко от себе си за всяко българско дете, взех решението да кандидатствам в програмата „Заедно в час”.

Това, което повлия сериозно на мотивацията ми, беше, че всъщност „Заедно в час” не само ми предлагаше възможността да стана учител, макар и да не притежавам педагогическа правоспособност, но и възможност за развитие и постоянно учене.

От дълго време симпатизирах на фондацията и нейната кауза, но това, което ме убеди да ѝ се доверя, беше фактът, че за последните 5 години фондацията се беше разрастнала и имаше амбициите да се разраства повече и успяваше да влезе в региони, където наистина се наблюдава сериозно изоставане на учениците с познания по учебния материал спрямо техните връстници от по-големите населени места (изоставането стига до 3 години).

И не на последно място мисълта, че общността на “Заедно в час” ще бъде винаги зад гърба ми, за да мога да преодолявам ограниченията на средата за моите ученици, в която ще попадна, ме накара още по-осъзнато и уверено да премина през всички етапи на подбор.

- В училище си от няколко месеца. Как се чувстваш там?

- В училище съм вече от почти пет месеца и за това време успях да мина през различни етапи. Започнах с голяма несигурност и притеснение от първата среща с моите ученици, след периода на взаимно опознаване, както с учениците, така и с колегите, преосмислих визията и целите си.

След това дойде дългоочакваният момент, почти като коледен подарък, когато аз и завоевателите (така наричам учениците си, защото вярвам, че ще покорят много крепости на познанието) се сработихме. Сега вече се чувствам страхотно, чувствам се на мястото си, защото всеки ден виждам напредък у ученици си, усещам позитивния климат сред училищния екип, който ми позволява да бъда инициативна и креативна и усещам постоянната подкрепа на колегите си от „Заедно в час”.

- Имаш ли проекти с учениците си? Или планове за такива?

- Трябва да призная, че в началото ми се струваше невъзможно да успея да вдъхновя учениците заедно да реализираме проект, но те ме изненадаха приятно. В момента ученици от всички класове на училището подготвят първия брой на училищния вестник, иницииран от мен и колегите от „Заедно в час”, с които имам честта да работя, но приет присърце от всички ученици и колеги.

Наскоро част от завоевателите се обърнаха към мен с невероятната идея да влязат в ролята на учители и да създадат клуб на фолклорна тематика за по-малките ученици. Няма думи, с които бих могла да опиша колко горда се почувствах и колко ме вдъхновиха.

Голямата ни цел за края на учебната година е завоевателите да предизвикат учителите и родителите си на състезание, в което да покажат колко много неща са научили и колко важно е да се работи в екип.

И една особена кауза, която имаме, аз и моите завоеватели, е да изготвим проекто-предложение за ремонт на физкултурния салон, който от няколко години е затворен, тъй като е негоден за провеждане на занятия. Вярвам, че до края на учебната година ще изпълним целите си, ще реализираме проектите си и ще излезем по-добри и по-опитни.

- Какво учиш ти самата в класната стая?

- Всеки ден се уча как да бъда по-добра, за да могат моите ученици да имат позитивен пример, който да ги мотивира и да им дава сили да се борят за мечтите си. Уча се и да бъда търпелива и упорита в постигането на смислените цели за моите завоеватели. Истината е, че уча много и за културните особености в селото и региона – език, схващания, традиции, обичаи и т.н.

Като учител, част от програмата на „Заедно в час”, се уча да организирам времето си ефективно, да бъда смела в идеите си и реализацията им и да сътруднича с различни хора с цел преодоляване на образователната пропаст в България.

Освен Антония, по програма Заедно в час в момента преподават близо 170 човека. Те всички споделят една обща кауза - равен достъп до качествено образование за всяко дете. Ако се припознавате в Тони, или щом прочетохте интервюто, се сетихте за свой приятел - кандидатстването е отворено до 20 февруари 2017, на www.zaednovchas.bg.

Вижте още истории от класната стая на "Заедно в час":

Вдъхновението да си учител в България

Да бъдеш учител - отговорно, предизвикателно, зареждащо

В класната стая учителят е лидер, мениджър и приятел на децата