Вдъхновението да си учител в България

"Най-трудното в това да си учител е всъщност и най-интересното", разказа Иглика, която е един от учителите на програмата "Заедно в час".

Иглика е млада и любопитна. Родена в София, тя отлита към Съединените щати след гимназията, за да учи геология с физика в Женския колеж "Уелзли Колидж".

По нейни думи, тя успява да се научи да приема и уважава различията между хората поради факта, че в Щатите попада на хора от различна религиозна, етническа и културна принадлежност.

През втората година на следването си тя вече е представител на Европа в организацията на чуждестранните студенти, където помага за интеграцията на колеги от над 40 страни.

Научната работа и хората, с които живее и учи, я вдъхновяват. След като две години се занимава с научни изследвания в областта на биогоривата, палеосеизмологията и геохимията, осъзнава колко се е влюбила в науката. Въпреки, че е мислела да продължи образованието си в областта на геохимията, все пак кандидатства да стане учител в „Заедно в час”.

По време на процеса по прием осъзнава, че иска да се бори за това повече деца в България да се чувстват мотивирани и заинтересовани по пътя към знанието и да получават достъп до невероятните възможности за развитие, които е имала тя.

В момента Иглика преподава английски език на ученици от втори до седми клас и френски език на осми клас в основно училище „Васил Левски” в село Орешене.

Вижте какво сподели тя за предизвикателството да си учител в интервю за Vesti.bg

- Учила си в САЩ. Какво те накара да се върнеш в България и да станеш част от "Заедно в час"?
- Качественото образование дава възможност на учениците да развият максимално своя потенциал и да намерят онова нещо, било то образователна дисциплина, талант, извънкласна дейност, което ги кара постоянно да търсят начини за развитие в избраната от тях посока. Децата, получили качественото образование, са гъвкави, така че дори когато променят посоката си на развитие, което се случва толкова често, да могат да го направят без да се страхуват. Аз съм имала възможността да получа такова образование от една страна, защото съм се родила в София, имала съм щастието да живея в дом, в който образованието е ценност, защото родителите ми са имали финансовата възможност да ме запишат на уроци, след това в частно училище и накрая да ме пратят в Щатите. Много малко са децата в България, които имат късмета да се родят в среда, която да ги тласне от самото начало и след това да продължи да стимулира тяхното развитие. В процеса на кандидатстване за „Заедно в час“ се убедих, че това е кауза, за която искам да отделя времето и опита си.

- Какво би казала на някой, който се замисля да кандидатства за програмата на "Заедно в час" ?
- Да си учител е трудно. Не е работа, която започва в осем и свършва в пет, особено когато тепърва встъпваш в професията. Не мисля, че някога съм се изправяла пред такова предизвикателство.
Един ден всички часове преминават страхотно – децата участват, справят се с поставената задача; на следващия ден обаче няма и следа от това, което мисля, че съм постигнала. С това се сблъскват всички учители, независимо дали са от програмата, или - не. Разликата е, че в „Заедно в час“ можеш да намериш подкрепа – от колегите, от координатора и от екипа. Независимо от ситуацията, в която си изпаднал, все ще има някой друг, който да е преминал през сходна.
Така, че моят съвет към всички, които кандидатстват, е да се въоръжат с позитивна енергия, желание, кураж и много търпение. Настройте се творчески, защото няма да има един ден да си прилича с друг.

- Кое е най-трудното и кое е най-интересното в това да си учител?
- За мен най-трудното в това да си учител е да намериш най-ефективния начин да повлияеш на възможно най-много деца, особено в средата, в която аз и друга моя колежка от програмата преподаваме. Децата в района на нашето училище не само, че нямат достъп до качествено образование, ами и са под прага на бедността. Някои от тях през най-големите студове не могат да стигнат до училище, защото нямат дрехи и обувки, други делят легло с братята и сестрите си, трети нямат какво да ядат и живеят от закуските в училище, а четвърти попадат във всички тези категории. Много е лесно да се хвърлиш в това да им решаваш проблемите - носиш дрехи и обувки втора ръка, караш ги до болницата и какво ли още не. В резултат на това, губиш фокус от класната стая и ги лишаваш от онова, което наистина ще ги изкара напред, а именно – уменията, които са им нужни, за да станат самостоятелни и активни членове на обществото.

Най-трудното в това да си учител е всъщност и най-интересното.

В момента заедно с още седем колеги от програмата работим по проект, започнат преди почти три години също от учители на „Заедно в час“, който се нарича „Училищни чудеса“. „Училищни чудеса“ е поредица от четири събития, които се провеждат в четири училища в област Ловеч. Тези събития имат за цел да развият у децата ключови умения, нужни в днешно време, като например четивна и писмена грамотност, дигитална грамотност, презентационни умения и умения, нужни за намиране на достъп до по-добри възможности. Форматът на събитията е в процес на промяна и в момента търсим начини да ангажираме повече родителите и общностите, към които принадлежат децата. Напредъкът на децата би бил устойчив, само ако всички заинтересовани страни си сътрудничат. Едни от най-вълнуващите моменти са именно тези, когато се събираме да мислим по какъв начин да постигаме тази устойчива промяна.

- Какво е отношението към теб от страна на "ветераните" учители?
- Колегите ми в училище са добре настроени към мен. Често ми се радват, често клатят глава, което е разбираемо като се има предвид, че те са врели и кипели в тази професия дълги години, докато аз съм в класната стая само от шест месеца. Според някои от тях аз приемам преподаването на село като двегодишно приключение, което би било напълно вярно, ако залогът не беше толкова голям.

- На какво те учи времето в класната стая, а и самите ученици?
- Опитът в класната стая ме кара да бъда по-критична. Тъй като разполагаме с ограничено време – две години се оказват твърде недостатъчни за всичко, което искаме да направим – трябва да открием онези наши действия, процедури, подходи, които ще окажат най-положително влияние в клас.
Учениците ме учат да бъда човек на място. В ентусиазма си да им дам всичко, да ги впечатля, да ги зарадвам, да отговоря на техните очаквания, понякога се изхвърлям в своите думи и обещания. А повярвайте ми, нищо не им убягва.

Можеш да кандидатстваш за учител в програмата до 10 април 2016 г. на zaednovchas.bg.

Вижте още истории от класната стая на "Заедно в час".

Още по темата

В класната стая учителят е лидер, мениджър и приятел на децата

Ще останат ли млади учители в България