Н а 21 май църквата почита светите равноапостоли Константин и Елена.
През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия
Самият той приема християнската вяра в края на живота си.
Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа.
Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.
Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".
Това е денят на игрите върху огън -
нестинарството, запазени и до днес в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на св. св. Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите -
това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят.
Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство.
Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото.
Днес имен ден празнуват всички с името Елена, Елеонора, Константин, Константина, Костадин, Костадина, Костадинка.
