На днешната дата - 24 май, честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменски летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.
Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.
На следващата година, 1858 г., този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия.
Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки.
В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.
След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Пет любопитни факта за азбуката, които може би не знаете
1. Двете азбуки продължават да си се използват паралелно за държавни и религиозни документи до X-XI век. По-късно вече кирилицата измества напълно глаголицата.
2. В оригиналния си вариант кирилицата, създадена от Св. Климент Охридски, има 44 букви. Днешната ни азбука има само 30. За сравнение – в латиницата днес има 26 букви, а в далечното минало е имало само 21.
3. Името на всяка буква в азбуката ни през онези години значело нещо, за да бъде запомняна по-лесно. Например, А - „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро” (добро)…
4. Думата „азбука“ е дошла от първите две букви „аз” и „буки”. По същият начин се е образувала и английската дума alphabet (алфабет), която идва от гръцкото „алфабетос”, съответно от буквите „алфа” и „бета”.
5. Кирилицата се използва не само в славянските езици. Примери за това са например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.
криза, която тихо расте" />
