С кандинавците може и да са сред европейците, които плащат най-високи данъци, но те са и най-щастливите народи, сочи ново допитване до общественото мнение, направено от британската Национална статистическа служба, пише европейското издание ИЮ Обзървър.
Девет от десет души в Дания и Финландия се описват като доволни или щастливи от живота си.
Средно в целия ЕС задоволство и щастие от живота си изпитват 69% от европейците.
Изследването показва още, че
едва 38% от българските граждани са доволни от съдбата си.
Българите също така изпитват най-слабо задоволство в ЕС от социалния си живот или от семейството си.
Българите са на дъното и на класацията на спортуващите – едва 12 процента се занимават с някакъв вид спорт, което е шест пъти по-малко в сравнение с финландците, например, показва също изследването.
На въпроса дали смятат, че животът им има смисъл като цяло, 91% от датчаните са дали положителен отговор. Толкова процента холандци също са дали положителен отговор.
В дъното са
гърците, от които едва 48% смятат, че животът им има смисъл.
В богатия европейски Север обаче чувството за принадлежност към дадена общност е по-малко. Само 58% от германците например казват, че поддържат приятелски отношения със съседите си. В Кипър и Румъния 80% от хората са в приятелски отношения със съседите си.
Изследването показва още, че по-малко от 50% от гърците и от латвийците се чувстват в безопасност, когато трябва да се приберат сами през нощта у дома.
България остава на дъното и на друга класация – тази за богатството в страните членки на ЕС.
Реалното индивидуално потребление в ЕС за 2013 г., измерено в СПС (стандарт на покупателната способност, който премахва разликите в ценовите равнища между страните), варира от 49% (в България) до 138% (в Люксембург) от средното ниво.
Това сочат публикувани предварителни данни на Евростат.
Друг индикатор – реалното индивидуално потребление, пък е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата.
Най-високо равнище на реалното индивидуално потребление на глава от населението се наблюдава в Люксембург - близо 40% над средното за ЕС-28, което се приема за 100.
В Германия показателят е 25% над средното равнище, а Австрия, Швеция, Дания, Белгия, Финландия, Франция и Великобритания отчитат нива между 10 и 20% над средното.
В Холандия е малко под 10%. В Ирландия, Италия, Кипър и Испания потреблението е до 10% под средното ниво за ЕС. В Малта и Гърция показателят е между 10 и 20% под средното.
Литва, Словения, Португалия, Полша, Словакия и Чехия отчитат потребление между 20 и 30% под средното ниво, а Латвия, Естония, Унгария и Хърватия – между 30 и 40% под средното.
В Румъния и България, която е в дъното на таблицата, показателят е около 50% под средното за ЕС.
Предварителната оценка на Евростат сочи, че за 2013 година България се нарежда на последно място в ЕС и по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 47% от средното ниво.
С най-висок резултат отново е Люксембург (264%).
