"Един миг и късче от сърцето ти" са нужни за да създадеш промяна.
В това вярва екип от млад и позитивни хора, готови да помагат на институционализираните деца в неравностойно положение с мотивация, професионализъм и доброта. Някои приемат това, което имат, за даденост, но сдружение „Ре-Акт“ знаят колко трудна е професионалната и социална интеграция на младежи, настанени или напускащи коригиращи институции.
Любен е на 32 години, по професия е финансист, а по призвание – социален предприемач. В продължение на 6 години е помагал и консултирал малки и средни бизнеси като кредитен консултант в банка, а сега – като председател на Сдружение „Ре-Акт “ – поема голяма социална отговорност, която носи доброволно и осъзнато.
Георги е от Плевен, но животът го отвежда за няколко години в Англия, където преминава през множество професии, преди да се сблъска с "любовта на живота си" - велосипедите. Преди 7 години се връща в България и става управител на магазин за велосипеди на една от големите български марки. С това Георги среща детската си мечта с любимото си хоби и професионалното си занятие и преди 3 години и половина открива първото велоателие Fix'N'Ride.
Те са едни от финалистите в социалната инициатива Game changers – ПРОМЯНАТА.
Според тях ПРОМЯНАТА е в създаването на социално-ангажиран цех за производство, сглобяване и монтаж на велосипеди, в който да се обучават и работят младежи с противообществени прояви, настанени в коригиращи институции. Реалната работна среда, придобиването на трудови, социални и практически умения може да означава по-добро бъдеще за тези млади хора.
Сдружение „Ре-Акт“ вярват, че всяко дете или младеж има право да получи шанса за по-добри условия на живот и социална интеграция в обществото, независимо от своето минало или произход, за да има по-голям шанс за промяна.
Какво разказаха за сдружението, какво ги мотивира да помагат на младежи, как го правят и каква е моралната награда, която получават в края на всеки свой ден, изпълнен с дела и чудеса, вижте в интервюто с „Ре-Акт“ за Vesti.bg:
- Здравейте. Разкажете ни повече за старта на „Ре-Акт“ - какво Ви обедини, вдъхнови и устреми да учредите организацията?
- Интересното е, че нашето приятелско обединение започна още в средата на предната година - лятото на 2009-а, когато един член на нашия управителен съвет работеше в Европейската комисия като специлист по подбор на персонала и наред с много работа през седмицата имаше скучни почивни дни в сивото белгийско ежедневие. Та в един от тези дни му хрумала идея, която сподели с останалите основтели на Ре-Акт. Тази идея беше проста и ясна – трябва да направим нещо за децата в неравностойно положение в България, особено за тези в институции. Всички останали се съгласихме без много да го мислим – млади хора, специалисти с добри професии, стабилни семейства, които ни бяха възпитали и отгледали, с възможност да се забавляват и пътуват в живота си... всички ние към онзи момент бяхме между 25 и 30-годишни и бяхме получили достатъчно, за да можем да си ангажираме вниманието към онази част от обществото, която винаги ще олицетворява бъдещето – децата. Те бяха и са нашето основно вдъхновение до ден днешен, а надяваме се - и в бъдеще. Останалото, както казват, е история.
- Едно от нещата, което Ви обединява, е това, че по-голямата част от основателите всъщност са завършили образованието си в чужбина. Какво Ви мотивира да се върнете в България и да се трудите за промяната тук и сега, а не да градите живота си зад граница?
- Нереализираните възможности в родината ни. Когато си „на Запад”, в един подреден свят, където не съществуват дребнавите проблеми на нашето ежедневие, се натъкваш на една единствена мисъл, която те преследва – „И ние в България можем така”. Осъзнаваш, че нищо не пречи България да е част от този „на Запад”, а ако си реалист разбираш, че за да се случи това е необходимо и време, ресурс, смяна на нагласите на хората и хиляди други знайни и незнайни съставки. Оттогава някак си те жегва отвътре – искаш да споделиш и съставките, и рецептата на всичките си сънародници, а сам себе си учиш, че най-вкусното ястие къкри на бавен огън.
- Разкажете на читателите ни повече за индивидуалните и групови програми за обучение на децата, които организирате?
- Ре-Акт е нишова организация, която основно работи с непопулярна целева група на деца и младежи с девиантно поведение, настанени в т.нар. „поправителни училища“. Всичките ни програми, проекти, работилници, кръжоци и уъркшопи на терен са съобразени със средата и перспективите, които имат нашите деца. Всички тези, условно казано, „работилнички”, се разделят в четири категории:
1) Професионални и практически – основен акцент е развитието на умения и знания за реализиране на децата в кариерно отношение след напускане на интерната. Тук влизат курсове по готварство, дървообработване, приготвяне на топли напитки и не на последно място - кръжока, който винаги предизвиква фурор сред децата – Велоработилница.
2) Творчески и социални – тук залагаме на изграждане на нагласата на младежите и изразяването чрез творчество. Смесваме различни методи на неформалното образование (арт терапия, правене чрез действие, въвличане на участниците и т.н.), за да изкараме доброто у децата и те да имат възможност да изразят себе си и емоциите си чрез изкуството. В тази категория е правенето на сапуни, свещи, театър, декупаж, рисуване, журналистически кръжок, рециклиране на хартия, дори и кръжок по операторско майсторство.
3) Комитет за Обществена Ангажираност (КОА) е една специфична дейност, която развиваме с децата от Възпитателно училище - интернат Ангел Узунов, гр. Ракитово. В рамките на КОА възпитаваме и стимулираме доброволчеството сред младежите. Искаме и те да почустват онова, което чувстват нашите доброволци, отивайки в интерната и грижейки се за тях самите. Дейностите тук са разнообразни – от къщички за птици през тренинги за овластяване до подпомагане на деца с физически недъзи да участват в състезание по риболов.
4) Спорт – това е нашето най-ново направление на работа, което е продиктувано от профила на момчетата, с които работим. Те обожават да се състезават и искаме да стимулираме тази им черта. Първият кръжок в тази сфера е микс между творческото и спортното – брейк, който изисква много добра физическа подготовка.
- Моля, пунктирайте кои са основните социални и икономически условия в България, които възпрепятстват децата в неравностойно положение и те не могат да изберат или да поемат по желания от тях професионален път?
- Някой от социално-икономическите фактори са:
- Нездравословната средата на децата в неравностойно положение;
- Нагласата на обществото спрямо тях, включително и дискриминацията;
- Липсата на информация у самото общество за „невидимите деца”;
- Бедност в семейството;
- Грешен подход на институционално ниво;
- Липса на координация между различните институции;
- Отсъствие на дуално образование, вкл. и обучения от ранна детска възраст за кариерно ориентиране на всички ниво;
- Работа на базата на подход, фокусиран върху нуждите на системата, а не върху нуждите на децата в неравностойно положение.
- Кои са трудните моменти в дейността ви? С какво ви е най-тежко да се сблъсквате?
- Трудни моменти винаги има във всяка една дейност, от всякакво естество, но ние ги наричаме „предизвикателства”. Обаче, най-тежкото, с което се сблъскваме, е „непукизма” на някой хора... наречете го отчаяние, липса на вяра, самочувствие или отсъствие на емоционална интелигентност, но „непукизма” в части от българското общество е вирусът, който най-много спъва работата ни.
- А каква е образно казано „наградата“ в края на всеки един ваш ден?
- Погледът... един единствен поглед на дете, на което си променил деня, годината, живота е достатъчен да „заплати” всичките ти усилия.
- Историите на децата – с какви трудности най-често се сблъскват те и моля, дайте примери за успели млади българчета!
- Представете си едно дете на 13 години, тамън е станал тийнейджър, жив и здрав, светът тепърва се отваря пред него, животът му ще се разгръща от тук насетне. Сега вижте разликата – това дете реално никога не е имало детство в класическия смисъл на думата, израстнало е мърляво и сополиво, без играчки и образование, без смисъл да ходи на детска градина или училище, без морални принципи за добро и лошо, трезва преценка за вредно или не. На това дете му се налага много бързо от „дете” да се превърне във възрастен, да мисли за прехраната си след институцията - къде ще живее и какво ще работи. Въпреки, че не е имало детство, няма да му се полага и в бъдеще, но то трябва да се справи с „живота навън”.
Това се случва. Младежът става на 18, иска да се върне в родната си къща и да се събере отново с единия си родител, който го гони впоследствие. Младият човек се връща пак в региона, където е прекарал години наред и намира познати, които му дават временен подслон, който сега е постоянен, благодарение на доброто му отношение и сръчността му.
Предполагаме, че примери за успели млади българчета са Крисия, Хасан и Ибрахим от детската Евровизия.
- Поводът за разговора ни е инициативата ПРОМЯНАТА, която се реализира от фондация Reach for Change, в която вие сте едни от финалистите. Какво е чувството трудът ви да е така високо оценен?
- Колкото и странно да звучи, е чувство на дълг, че трябва тепърва да запретнем ръкави и да си свършим работата по най-добрия възможен начин.
- А ако вие сте следващите победители? Какво да очакваме от вас?
- За ЧУДЕСА не гарантираме, само разчитаме на тях, но КОЛЕЛА със сигурност – за малки и големи.
- И все пак, най-важното - колко малко е нужно да създаваш промяна?
- Един миг и късче от сърцето ти.
- А колко много значи тя?
- Цяла вечност любов.
