П арламентът гласува законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българската банка за развитие“ ЕАД за заем, отпуснат на Българската банка за развитие за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация, внесен от Министерски съвет на 24 юли 2023 г.
Точката беше включена в дневния ред тази сутрин по предложение на председателя на Народното събрание Росен Желязков.
В доклада на Комисията по икономическа политика и иновации се посочва, че съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за Българската банка за развитие една от целите на банката е привличането и управлението на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната, които са насочени към подкрепата на специфични сектори, бенефициенти и инвестиции – с приоритет за националната икономика, и с недостатъчен достъп до финансиране. В изпълнение на тази цел на 11 юли 2023 г. е подписан договор за финансиране между Европейската инвестиционна банка и „Българска банка за развитие“ ЕАД за заем, отпуснат на Българската банка за развитие, за малките и средните предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация в размер на 175 млн. евро. Заемът има за цел финансиране на проекти на малки и средни предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация, включително проекти за опазване на околната среда и за борба с изменението на климата. Условие за отпускането на заема от Европейската инвестиционна банка е предоставянето на държавна гаранция.
Депутатите гласуват окончателно Бюджет 2023 г.
Съгласно чл. 5, т. 1 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. е предвидена възможност Министерският съвет да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700 млн. лв., или тяхната валутна равностойност, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
Ползването на държавна гаранция позволява на Българската банка за развитие да осигури финансиране при благоприятни условия за програми и продукти в подкрепа на българския бизнес. Ползите от договорения по-евтин ресурс от Европейската инвестиционна банка ще бъдат прехвърлени на крайните бенефициенти.
Най-малко 20% от средствата от заема ще бъдат насочени за проекти за действия в областта на климата, устойчивост на околната среда, енергийна ефективност и възобновяема енергия, като ще се отпуска на траншове със срок на погасяване до 15 години и гратисен период от една до три години. Лихвеният процент ще бъде фиксиран или плаващ, по избор на Българската банка за развитие, като ще се определя за всеки отделен транш на базата на шестмесечния Euribor плюс надбавка съобразно модел за рисково базирано ценообразуване, отчитащ разходите за финансиране, оперативни и административни разходи, капиталови разходи, разходи за кредитен риск и др. Няма да се начисляват такси или други нелихвени разходи.
С Гаранционно споразумение гарантът Република България неотменимо и безусловно гарантира на Европейската инвестиционна банка своевременното плащане на всички дължими от Българската банка за развитие суми по Финансовото споразумение между Българската банка за развитие и Европейската инвестиционна банка. Задължения за плащане по Гаранционното споразумение възникват в случай на просрочване от страна на кредитополучателя на плащане на дължими суми по заема. Подписването и влизането в сила на Гаранционното споразумение е предварително условие за отпускането на средства от заема. С получения ресурс банката ще може да адресира и сегментите със затруднен достъп до кредитиране, сред които са стартиращи, иновативни и с по-ниска степен на обезпеченост предприятия.
Преди отпускане на суми от държавногарантирания заем от Европейската инвестиционна банка към крайните бенефициенти, Българската банка за развитие ще установи и приложи съответните правила за държавна помощ, пише още в доклада.
Петър Петров от „Възраждане“ каза, че е безспорно, че гаранционното споразумение е важно за българската държава, и заяви, че ако бъде приет законопроектът на първо четене, ще внесе предложения. Една от промените, които той иска, е законопроектът да влезе в сила не в деня на обнародването му в Държавен вестник, а седмица след това.
Депутатът от ДПС и председател на Комисия по икономическа политика и иновации Хамид Хамид предложи срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
Росен Желязков обърна внимание, че в ратификационното споразумение не могат да се правят предложения за изменение и допълнение, а това, което се предлага да се направи в ратификационния закон, всъщност има само и единствено за цел „процедурни закачки със залата“. Не подценявам желанието да правите тези предложения, но това с два месеца ще отложи срока, по силата на който тези средства могат да достигнат до малките и средни предприятия и то само и единствено по конюнктурни политически подбуди, коментира той.
Петров коментира, че е редно, понеже и министърът на финансите е в залата, да му обяснят, че процедурните закачки със залата са започнали миналия петък от управляващото мнозинство. Той се съгласи, че в ратификационното споразумение не могат да се правят промени, но могат в ратификационния закон, и поиска удължаване на срока от седем дни с още седем.
Кристиан Вигенин от „БСП за България“ прочете от правилника на Народното събрание, че законопроектите се приемат на две гласувания в различни заседания и НС може да реши двете гласувания да се проведат в едно заседание, ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменени или допълнение. Не е работа на председателя да преценява дали и какво би могло да се предложи от народен представител между първо и второ четене без значение какъв е законопроектът, коментира той.
Желязков посочи, че всяка разпоредба освен буква, има и дух и понякога схоластичните съждения не са добър съветник. По думите му тогава, когато имат един месец ваканция и след това предложението, което се прави, е за влизане в сила на законопроекта седем дни след обнародването му в Държавен вестник, по отношение на ратификационни текстове, които не могат да бъдат изменяни, това е злоупотреба с право и то с правото на малките и средни предприятия да получат тези средства, за които е сключено това гаранционно споразумение.
Деян Николов се обърна към председателя на НС, че много удобно тълкува буквата и духа на закона. „Когато говорим за над 300 млн. лева за Пеевски, тълкувате духа на закона. Когато обаче говорим за над 600 хил. българи – къде беше духа на закона за референдумите, извинявайте? Не беше в тази зала, нали“, добави депутатът. Срам сте за позицията председател на НС, добави Николов.
Аз разбирам, че за вас предизборната кампания е започнала, но не бъркайте жанра - това е Народно събрание, не е Facebook, отговори му Желязков.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ коментира, че председателят на НС и гласувалите против са срам с това, което са направили с референдума.
Румен Гечев от „БСП за България“ смята, че няма как да не се подкрепи кредитна линия от Европейската инвестиционна банка на по-ниски лихви към Банката за развитие. Според него друг е въпросът как се разпределят тези средства.
Николай Дренчев от „Възраждане“ коментира, че проблемът с контрола не е друг проблем.
Даниел Лорер от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ каза, че над 90% от заемите, които е издала, отиват до малкия и среден бизнес не само с директна дейност, а и през другите търговски банки, които служат като допълнителен филтър за избор на проектите.
Деян Николов посочи, че четейки духа на ратификацията, виждайки как вчера в комисия по икономика била вкарана в междучасието на НС, гласувано за пет минути на обяд в почивката, след това днес вкарано инцидентно като първа точка от ДПС и когато „светията на ДПС в парламента“ става да защитава една такава ратификация, в която случайно се говори за 350 млн. лв. „мисля, че не е нужно върху ратификацията отгоре да пише „предназначено за Делян Пеевски“, за да се усетим какво се случва“.
Гроздан Караджов от „Има такъв народ“ коментира, че мисли, че никой няма против да се взимат заеми особено от кредабилни институции, да се взимат безлихвени или нисколихвени заеми, за да се подкрепя малкият и средният бизнес. Той цитира изказване, за което твърди, че е на Кирил Петков отпреди две години, че ББР е създадена с цел да подпомага малките и средните предприятия, банката обаче е раздавала големи кредити на определен кръг фирми извън устава на банката и е раздала на 20 фирми 90% от капитала си.
Тошко Йорданов отбеляза, че приемат тази ратификация извънредно, а днес Пеевски има рожден ден, и попита дали това не е един много скъп подарък, направен от Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев.
Йордан Цонев от ДПС заяви, че Пеевски няма нищо общо с ББР, той и свързани с него лица не са вземали никога кредити от ББР, не дължи нищо на ББР и никога не участвал нито в управителни, нито в каквито и да било органи на ББР.
