Новият външен дълг скара депутатите в парламента

С блъсък между управляващи и опозиция в парламента. От БСП атакуваха правителството заради новия външен дълг от близо 5 милиарда лева, който беше поет от кабинета.

Финансовият министър Кирил Ананиев отговори, че заемът е взет при възможно най-ниската лихва. 

Ананиев: Невероятен успех с новата емисия външен дълг

"Ще изведем държавата от кризата, както сме обещали", коментира той.

"Определено твърденията на правителството, че е постигнало супер ниска цена на дълга, са неадекватни. Ще стимулира ли този заем икономиката? И ще подобри ли жизненото равнище на народа? Както винаги, ще бъде изхарчен предизборно, непрозрачно и не по правилата", заяви от трибуната Корнелия Нинова.

Нинова: Правителството тегли нов заем от 2 млрд. евро

"Когато решите да вземете думата, ще Ви помоля да се подготвите с цялата реална информация, а не с лъжовна", поиска той от Нинова.

Финансовият министър поясни, че начертаните мерки - икономически и социални, заради пандемията, - трябва да бъдат изпълнени, защото правителството е поело ангажимент.

Ананиев отбеляза, че веднага след емисията в сряда е получил обаждане от ръководството на ЕК и е бил поздравен за постигнатия най-добър резултат през 2020 г .

През тази година 27 страни са направили 27 емисии, но нашата емисия е с най-нисък лихвен процент - 0,375, Румъния - 3,25 на сто, Унгария - 2,60/2,70 процента, сравни той.

В същото време от тези 27 държави половината са членки на еврозоната и те са постигнали по-висок лихвен процент, подчерта финансовият министър.

За 30-годишните книжа посочи, че четири държави са теглили кредит през 2020 за този период, ние сме на първо място с 1,37 процента, докато другите се движат между 2,5-4 на сто. От тези четири държави, три са членки на еврозоната и една на ЕС.

По време на петъчния парламентарен контрол, в отговор на въпрос, вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че инструментът за възстановяване и устойчивост е на стойност малко повече от 6,2 млрд. евро.

Напредъкът по този инструмент ще стане под формата на план, който трябва да бъде представен на Европейската комисия.

Крайният срок за представянето на този план е 30 април 2021 г. В момента страната ни вече има разработена концептуална рамка.

Всички министерства изготвят пакет от проекти. Достъпът до финансиране е условен и той зависи от качеството на направените предложения от самата държава членка.

Към момента рамката от проектни предложения се свива, защото достъпът до финансиране е за около 12 млрд. лева, а 60-те проекта, които са събрани, са на обща стойност над 20 млрд. лева, посочи Томислав Дончев. Затова трябва да бъдат избрани най-качествените от тях. През октомври се очаква да започне обсъждането на проектите. Тези пари трябва да се инвестират за възстановяване, развитие и реформи.

Общата сума, която ще е на разположение на България, е близо 30 млрд. лева. Към тази сума обаче близо 9 млрд. евро са традиционните средства по отношение на кохезионната политика.

Една голяма част са средства по линия на Общата селскостопанска политика - директно плащане и инвестиционни мерки, уточни Дончев.

Той добави, че технологията е сложна, защото страната ни има набор от нови инструменти. Един инструмент е т. нар. Фонд за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация. Той е на стойност 1,2 млрд. евро.

Европейската комисия иска предварително доказателства, че договорените реформи ще бъдат изпълнени, за да предостави финансиране, изтъкна още вицепремиерът Дончев.