Ф искалната политика трябва да бъде затегната и да се насочи от подкрепа за потреблението към насърчаване на качествените инвестиции, предупреждава Международният валутен фонд в последния си доклад за България.
Гледайки напред, фокусът трябва да бъде върху мобилизирането на допълнителни приходи, за да се отговори на нарастващите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието и да се помогне за намаляване на неравенството.
Във финансовия сектор е необходимо да продължи строгия макропруденциален надзор, за да се овладеят кредитните рискове.
Ускоряването на структурните реформи е от съществено значение за повишаване на производителността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС, укрепване на управлението и гарантиране на изплащането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Това гласят основните препоръки на мисията на МВФ за България.
Екип на МВФ, ръководен от Фабиан Борнхорст, посети България между 10 и 23 септември, за да проведе консултацията по член IV за 2025 г. Екипът се срещна с широк кръг заинтересовани страни, включително висши правителствени служители, представители на частния сектор и организации на гражданското общество. В края на посещението беше направено следното изявление:
Приемането на еврото е важен етап за България и възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния растеж. Въпреки трудната среда правителството постигна значителен напредък, като осигури присъединяване към еврозоната, одобри бюджета за 2025 г. и предоговори Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Икономическият импулс е силен, пазарът на труда е затегнат, а инфлацията е висока. Високият ръст на заплатите подкрепи конвергенцията на доходите, въпреки че растежът на производителността изостава. Кредитите – особено ипотечните – се увеличават бързо, паралелно с цените на жилищата. Икономическата активност се очаква да остане силна, подкрепена от солидно потребление. В този контекст политиките трябва да бъдат калибрирани внимателно. За да се реализират напълно ползите от приемането на еврото, да се повиши трайно жизненият стандарт и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, отговорните за взимането на политическите решения лица трябва да засилят фискалната дисциплина, да управляват рисковете от прехода към еврозоната и да ускорят реформите. Наличието на предвидима и последователна политическа среда би допринесло за постигането на тези цели. По-конкретно:
- Фискалната политика трябва да бъде затегната и да се насочи от подкрепа за потреблението към насърчаване на качествените инвестиции. Гледайки напред, фокусът трябва да бъде върху мобилизирането на допълнителни приходи, за да се отговори на нарастващите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието и да се помогне за намаляване на неравенствата.
- Във финансовия сектор е необходимо да продължи строгия макропруденциален надзор, за да се овладеят кредитните рискове.
- И накрая, ускоряването на структурните реформи е от съществено значение за повишаване на производителността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС, укрепване на управлението и гарантиране на изплащането на средствата по ПВУ.
В перспектива:
- Вътрешното търсене обуславя високия растеж. Икономиката се намира над потенциалното си равнище, със затегнати пазари на труда. Растежът на БВП се очаква да бъде висок от около 3 процента през 2025 г. и 2026 г. Той се подкрепя от трайно високо частно потребление, подкрепено от силния растеж на кредитирането и фискалните облекчения. След свиването миналата година инвестициите също нарастват отново. Все пак се очаква външното търсене на износа на България да остане слабо, което отразява по-бавния растеж на ключови пазари от ЕС и глобалната несигурност. В резултат на това прогнозираме текущата сметка да остане отрицателна в краткосрочен план.
- Очаква се постепенно забавяне на инфлацията. Прогнозираме общата годишна инфлация да бъде около 3.5 процента средно през 2025 г. и 2026 г. и едва след това да се забави. Динамиката на заплатите е ключов двигател: повишаването на заплатите в контекста на затегнатите пазари на труда, увеличението на минималната работна заплата, свързано със средните заплати, и индексацията на заплатите в публичния сектор водят до сближаване на доходите към средните за ЕС, но също така стимулират вътрешното търсене. Тъй като разходите за труд нарастват по-бързо от производителността, маржовете на печалба се свиват, засилвайки пренасянето на растящите заплати към цените.
- Предстоящото приемане на еврото дава тласък на перспективите в краткосрочен план. Очаква се преходът към еврото да засили институционалното доверие и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и транзакционните разходи. Някои от тези ползи вече се виждат в свиването на суверенните спредовете и скорошните повишения на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също така предлага възможност за укрепване на институциите, увеличаване на доверието в провежданите политики и повишаване на средносрочния растеж чрез инвестиции. Мерки като двойното изписване на цените в евро и лева, наблюдението на цените и текущата информационна кампания са от ключово значение за справяне с обществените опасения и разширяване на подкрепата. Предишният опит показва, че всички ценови ефекти, свързани със смяната на валутата, вероятно ще бъдат малки и временни.
Рисковете:
- Рисковете за перспективите произтичат от натиска върху търсенето и повишената външна нестабилност. Трайно силното вътрешно търсене може да доведе до прегряване и по-продължителен инфлационен натиск. Бързата кредитна експанзия и нарастващата експозиция на банките към ипотечни кредити могат да създадат уязвимости. При липсата на внимателно калибрирани политики тези развития биха могли да доведат до макрофинансови дисбаланси. Инерцията на реформите може да се загуби след приемането на еврото, включително и в случай на връщане на политическата несигурност, и да постави под риск ползите от интеграцията в еврозоната. По отношение на външната среда, слабата активност на търговските партньори и повишеното геополитическо напрежение могат да натежат повече на растежа, спрямо настоящата прогноза, докато напрежението и несигурността в търговската политика могат да навредят на търговията и чуждестранните инвестиции.
Фискална политика за укрепване на макроикономическата стабилност:
- Очаква се фискалната политика да остане експанзионистична през 2025–2026 г. При настоящите практики за индексация се очаква увеличение на текущите разходи, което допълнително подкрепя доходите и потреблението на домакинствата. Капиталовите инвестиции също се очаква да се увеличат с прилагането на ПВУ. Задействането на националната клауза за дерогация в рамките на Пакта за стабилност и растеж на ЕС ще позволи по-високи разходи за отбрана. В резултат на това фискалният дефицит се очаква да остане над 3% от БВП през 2025-28 г., преди постепенно да намалее.
- Неекспанзионистичната фискална позиция през 2026 г. ще помогне за охлаждане на икономиката. На фона на силното търсене и цикличната позиция на икономиката, се препоръчва неутрална позиция. Това ще изисква корекция от около 1 процент от БВП спрямо базисния прогнозен сценарий. От гледна точка на разходите, забавянето на растежа на заплатите в публичния сектор и индексацията на обезщетенията чрез отвързването им от увеличението на средната и минимална работна заплата ще доведе до значителни фискални икономии и ще облекчи инфлационния натиск. Замяната на нецелевите субсидии с целеви трансфери би повишила ефективността на разходите. По отношение на приходите, разширяването на данъчната основа, подобряването на събираемостта на ДДС и увеличаването на приходите от данъчно облагане на недвижимите имоти и акцизи биха могли да спомогнат за осигуряването на допълнителни ресурси. Изместването напред на увеличението на социалноосигурителните вноски, планирано за 2027 г., също ще засили финансовата устойчивост на пенсионната система. В същото време приоритизирането на финансираните от ЕС инвестиции би подкрепило растежа, без да увеличава значително фискалния натиск.
- В перспектива, поддържането на фискалното пространство на фона на нарастващия натиск върху разходите ще изисква разумни политики и далновидни реформи. Въпреки, че крайният риск от значително влошаване на дълга остава нисък, публичният дълг се увеличава поради поддържаните дефицити и значителната рекапитализация на държавните предприятия (ДП). Справянето с натиска върху разходите, свързан със застаряването, отбраната, инфраструктурата и енергийния преход също ще изисква фискално пространство. Освен това очакванията за качествени обществени услуги нарастват с равнищата на доходите, а различията остават големи, което изисква инвестиции за подобряване на предоставянето на обществени услуги и справедлив достъп. Следователно са необходими реформи за запазване на фискалното пространство и буфери срещу бъдещи сътресения.
- По отношение на разходите, тези реформи следва да се съсредоточат върху: i) премахване на нецелевите субсидии; ii) реформиране на модела за възнаграждение и заетост в публичния сектор с цел ограничаване на разходите за персонал и iii) подобряване на ефективността на разходите в здравеопазването, образованието и инфраструктурата.
- По отношение на приходите, продължаващото укрепване на данъчната администрация, включително подобрени процедури за одит и контрол и управление на риска по отношение на събираемостта, ще има положителен ефект върху проходите. Същевременно, капацитетът за генериране на приходи от режима на плоско данъчно облагане изглежда недостатъчен, за да отговори на нарастващото търсене на качествени услуги. В средносрочен план по-големи приходи биха могли да се осигурят чрез увеличаване на данъчните ставки както за физическите, така и за корпоративните доходи и преминаване към прогресивно данъчно облагане на доходите, като по този начин се намали неравенството в доходите.
- Повишаването на устойчивостта и адекватността на пенсионната система ще изисква цялостна реформа. Дефицитът на разходно-покривната пенсионна система се увеличава, тъй като вноските изостават от нарастващите плащания, а застаряването на населението допълнително ще увеличава недостига. Финансовата устойчивост може да бъде засилена чрез увеличаване на приходите от вноски, включително чрез премахване на тавана на осигурителния доход, чието нарастване не съответства на увеличението на заплатите. По-нататъшното укрепване на връзката между вноските и плащанията, включително чрез премахване на тавана на пенсиите и постепенно премахване на обезщетенията, свързани с пандемията, може да стимулира вноските за пенсии. В същото време, подобряването на адекватността на пенсиите за намаляване на бедността в напреднала възраст остава приоритет. Успоредно с това следва да продължат усилията в рамките на Пътната карта за подобряване на пенсионната система за укрепване на втория и третия стълб на системата, като се започне с предлагането на по-гъвкави профили на по отношение на риска и възвръщаемостта.
- Повишаването на съгласуваността и прозрачността на публичните политики би намалило изкривяванията и би засилило надеждността на фискалната отчетност. Например, изискването от държавните предприятия да изплащат редовни и междинни дивиденти, като същевременно ги рекапитализират, изпраща противоречиви сигнали за политическите намерения и финансовото състояние на държавните предприятия. Освен това изискването ДП да прехвърлят цялата си печалба в бюджета може да ограничи способността им да реинвестират и следва да бъде преразгледано. Аналогично, предварителното събиране на бъдещите данъци върху печалбата на финансовия сектор осигурява незабавно бюджетно облекчение, но създава бъдещи фискални рискове. Освен това, въпреки, че усилията за посрещане на нуждите на местните власти от инвестиции са похвални, е необходима по-голяма прозрачност при подбора, финансирането и изпълнението на общинските проекти, както и относно ролята на Българската банка за развитие при финансирането на тези разходи.
Финансови политики за минимизиране на рисковете:
- Финансовият сектор продължава да се представя солидно. Капитализацията на банките е сред най-високите в ЕС, отразявайки сериозни допълнителни буфери, а ликвидността остава значителна. Съотношението на необслужваните кредити спада на фона на силната кредитна експанзия, докато евтиното финансиране от голямата и нарастваща депозитна база поддържа широки лихвени маржове и висока рентабилност. Стрес тестовете показват, че банките остават устойчиви и при сериозни хипотетични сътресения. Някои потребителски кредити обаче се насочват към небанкови кредитори, които са обект на по-малко строги регулации и показват по-високи равнища на необслужваните кредити. Другите небанкови финансови институции, по-специално застрахователни дружества и инвестиционни фондове, продължават да имат ограничена роля, което изисква съгласувани усилия за задълбочаване на финансовото посредничество чрез предлагане на алтернативни инвестиционни продукти на домакинствата в контекста на нарастващите доходи.
- Въпреки това бързият растеж на потребителските кредити, особено на ипотечните кредити, увеличава системните рискове на пазара на недвижими имоти. Въпреки, че кредитната експанзия като цяло е оправдана предвид все още плиткия финансов сектор, ръстът на кредитирането на домакинствата изпреварва увеличението на доходите. По-конкретно, динамичното ипотечно кредитиране, съчетано с нарастващите разходи за строителство, доведе до ръст на цените на жилищните имоти с 15%. Някои ипотечни кредити се използват за закупуване на необитавани имоти с инвестиционна цел, което допълнително натоварва жилищния пазар и засилва намалената достъпност на жилищата, която се наблюдава в някои сегменти. По тази причина приветстваме стриктното наблюдение от страна на БНБ на развиващите се системни рискове на жилищния пазар.
- Макропруденциалната политика ще трябва да остане гъвкава. Мерките, насочени към кредитополучателите, подходящо въведени през октомври 2024 г., подкрепят постепенното охлаждане на пазара на жилищни недвижими имоти. Гледайки напред, с намаляването на изискванията за резерви след приемането на еврото, банките могат, от една страна, да вложат освободената ликвидност в доходоносното депозитно улеснение на ЕЦБ, увеличавайки приходите от лихви. От друга страна, известна ликвидност може в крайна сметка да се влее в кредитирането и допълнително да стимулира кредитирането на домакинствата, увеличавайки пазарния натиск. Следователно, макропруденциалната политика, по-конкретно чрез мерки, насочени към кредитополучателите, ще трябва да управлява проактивно рисковете на кредитния пазар.
Структурни политики за повишаване на средносрочния растеж:
- Преодоляването на предизвикателствата, свързани с производителността и демографските процеси, ще изисква устойчиви инвестиции в човешкия капитал и участието на пазара на труда. Растежът на производителността остава относително нисък, а структурните различия са големи, забавяйки конвергенцията на доходите и средносрочния растеж. Повишаването на качеството на образованието с цел подобряване на резултатите от образованието с цел да достигнат до средните за ЕС, разширяването на цифровите умения и уменията, свързани с изкуствения интелект, и насърчаването на иновациите са от съществено значение за повишаване на производителността и компенсиране на икономическото въздействие на работната сила, която се очаква да намалява бързо през следващите 25 години. В същото време, активирането на неизползвания работен потенциал – особено сред младите и маргинализираните групи – и привличането на чуждестранни работници ще спомогне за смекчаване на недостига на работна ръка.
- Дивидентите за растежа от увеличаването на качествените публични инвестиции и намаляването на пропуските по отношение на структурните политики биха могли да бъдат значителни, особено чрез ПВУ. Разширяването и подобряването на инфраструктурата стимулира както настоящия, така и потенциалния растеж, но това изисква по-добро управление на публичните инвестиции. Ускоряването на структурните реформи за повишаване на производителността и задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС е също толкова важно. За да се реализират напълно тези постижения, изпълнението на реформите и инвестициите по ПВУ следва да бъде непосредствен приоритет.
- Подобряването на управлението и институционалното качество е от съществено значение за дългосрочния растеж. Предизвикателствата в областта на върховенството на закона, обществените поръчки и управлението на държавните предприятия продължават да ограничават ефективността на реформите и общественото доверие. Преодоляването на тези проблеми ще засили доверието в институциите, ще отключи инвестициите и ще подобри ефективността на публичните разходи. Въпреки че беше постигнат законодателен напредък в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, излизането от сивия списък на Работната група за финансово действие (FATF) ще изисква ефективно прилагане на правната рамка. Напредъкът в реформите за засилване на конкуренцията в областта на обществените поръчки, засилването на прилагането на антикорупционното законодателство и подобряването на почтеността в съдебната система, заедно с по-бързото приемане на законодателството за единния пазар, ще бъдат от решаващо значение за подобряване на бизнес климата.
- За постигането на преход към по-устойчив, по-ефективен и по-чист енергиен сектор с по-силно управление и намалена фискална уязвимост реформите са от решаващо значение. Въпреки известния напредък, свързан с Плана за възстановяване и устойчивост, значителната зависимост от изкопаеми горива, най-високата енергийна интензивност в ЕС и нецелевите субсидии продължават да изкривяват пазарните сигнали и да изострят екологичните и фискалните рискове. Последните законодателни промени, включително нов механизъм за ценообразуване на електроенергията и изменения в Закона за енергетиката, запазват регулираните цени на домакинствата и позволяват запазване на възможността да се използва произведената от въглищните електроцентрали електроенергия. По-конкурентният пазар на електроенергия би подобрил ценообразуването и би засилил инвестиционните стимули. Целенасочената подкрепа за енергийно бедните домакинства може да помогне за справяне с проблемите с поносимостта на цените. Намаляването на финансовата взаимосвързаност в рамките на Българския енергиен холдинг и укрепването на управлението му ще подобри прозрачността, ще допринесе за по-ефективно разпределение на ресурсите и ще подпомогне енергийния преход".
