Т е са в окото на бурята от световни и национални новини. Те влагат сърцето си в работата и за тях тя е призвание.
Вижте 2016 година през погледа на репортерите на Новините на NOVA
Мария Милкова
2016 година за мен: успешна и трудна. Мисля, че такава беше и за всички нас. Като кутия, пълна с... всичко! Наситена от много емоции. Но като цяло моята 2016 е годината на изстраданите сбъднати желания – и в личен, и в професионален план ми се случиха неща, за които мечтаех от много време. Получих две от най-престижните журналистически награди. Получих и още по-голяма награда – да видя промяна след мои репортажи. Като в дома за стари хора в град Кула, където възрастните вече не живеят в унизителни условия, а им е уютно и топло. Научих, че и в живота може да променяме онова, което не ни харесва, но трябва да имаме много търпение и да сме искрени в целите си.
Изпращам годината с облекчение и с надежда новата 2017 да е по-хубава и да имаме повече поводи за радост. Пожелавам на всички ни повече мир, да сме по-внимателни, по-искрени и по-мили един към друг. И още нещо: Пътувайте и опознавайте България!
Генка Шикерова
За мен 2016 беше ключова в професионален план. Завърнах се след отстъствие по майчинство в…. NOVA. Присъединих се към силно мотивиран екип и работя с удоволствие. Един от най-въздействащите моменти – да покажем Турция след преврата извън официалната пропаганда. Въпреки че много пъти съм попадала в центъра на горещи новинарски събития – този път страхът, завладял всички, истински ме порази. Трябваше да се въоръжим с много търпение, да използваме целия си опит и умения в подобни ситуации, да спечелим доверието на хората.
Няколко отличия: голямата награда "Валя Крушкина", наградата за разследваща журналистика Радостина Константинова и почетната грамота на Програма "Достъп до информация" – за дългогодишно, последователно и резултатно използване на ЗДОИ, включително воденето на съдебни дела. Освен признание за моята и работата на целия ни екип, те са доказателство, че България има нужда от разследваща журналистика.
Миролюба Бенатова
Професионалното ми усещане за 2016 е тревога, търсене, лутане, тръгване, тътен и много тъга.
Самота в хаоса. Но тъй като всичко е поправимо докато сме живи, вярвам във вглеждането в детайла, в стремежа към светлина и истинска свързаност, признаването на грешките и дори поправянето им.
Изпод руините на всяка трагедия излиза човещината. Ще ми се да се научим да бъдем добри и без екстремни обстоятелства.
Марина Стоименова
2016 ми даде шанса да бъда в епицентъра на истински исторически събития. За жалост с негативен знак. Светът започна да пише новата си история, Европа се промени.
Тези промени ме изпращаха в най-горещите точки на новата война, която тероризмът настани в дома ни. Сблъска ме със страха, с безпомощността, със смъртта.
Това ме научи на много - не само в професионален план, но и в личен. И се надявам уроците да са в глобален мащаб. За да променим нещо през следващите години. А това не зависи само от политиците, зависи от хората. От всеки един от нас. И не, не приемайте това като клише. Вярно е.
Надявам се през следващите години да счупим оковите на пасивността, която се е загнездила в нелекото ни битие. Празници са, за това искам да съм оптимист. Историята ще продължи да се пише и през следващата година, но се надявам страниците й този път да са от белите, а на тях да разказваме заедно хубави истории. Щастие - това ни трябва сега. Защото в него се съдържа всичко! Него пожелавам през 2017…и след това!
Калина Влайкова
Като политически репортер определям българската 2016 като година на политическото зацикляне. Измъчен период на познати сюжети, опаковани в много скандали и шум, но извън всякаква политическа логика и практически без резултат. Такива бяха и президентските избори, и непонятната оставка на правителството, и опитите за спасяването му след това, и изтормозеното приемане на изборните правила, и какво ли още не.
Истинските събития на годината бяха международни. И за съжаление в по-голямата си част изключително тежки. В личния ми топ три са опитът за преврат в Турция, BREXIT и атентатът с камиона в Ница. Събития без прецедент, които по крещящ начин показват, че светът скоростно излиза от всякакви утвърдени рамки, ценностни системи и правила.
С две думи – 2016 година беше изключително тежка в обществен план. Пожелавам от сърце 2017 да ни върне в нормалността. И да имаме повече повод за усмивки като тези от снимката – спомен от отразяването на президентските избори в Турция.
Георги Георгиев
Изпращам годината, която не спираше да спира дъха ми. Сега, когато събирам в едно събитията, лицата и емоциите на 2016 си давам сметка, че животът ни става все по-динамичен, по-сложен и по-труден. Живеем във време на постоянни заплахи, на терор, на страх, политическа нестабилност и природни катаклизми.
Радвам се все пак, че през 2016 работата ми в NOVA ме срещна отново с интересни и различни хора – с техните истории и емоции. Даде ми и възможност да разкажа за обикновените неща в живота, за правилата, които променят всекидневието ни… Ако успеем обаче да спрем за секунда, да се огледаме около нас и се обърнем към истинските, малките неща и към най-близките си хора – всичко ще е различно. Зависи от всеки един от нас. Затова се надявам през новата година – дъхът ни да спира само от хубави новини. Успешна 2017!
Яна Николова
Въпреки всичко, което светът изгуби през 2016 - парченце от човечността си, частица от мира, Ленърд Коен, Джордж Майкъл, принцеса Лея... отказвам да мисля за отминаващата година в загуби. А в усмивки - усмивките на феновете на европейското първенство по футбол, усмивките при успехите на златните ни момичета… И не на последно място - усмивките при срещата с най-милите хора от най-далечните и непознати кътчета на България. Обещавам да ви запозная с тях - в Темата на NOVA - на 1 януари. И се надявам, че така ще посрещна и първия ден от 2017 - отново с усмивка.
