В ранен стадий ракът на простатата може да бъде сбъркан с друго заболяване, тъй като няма специфична симптоматика. Това каза в интервю за БТА проф. Илия Салтиров, началник на Клиниката по ендоурология и екстракорпорална литротипсия във Военномедицинска академия.
От какво се страхува българският мъж?
Мъжете, които по пряка мъжка линия имат роднина с рак на простатата, след навършване на 45-годишна възраст трябва веднъж годишно да се подложат на изследване на простатно-специфичен антиген. Карциномът на простатата обикновено се диагностицира сред мъже над 50-годишна възраст, докато ракът на тестисите може да се появи при мъже на 18-20-годишна възраст, посочи лекарят.
Честота на рак на простатата
Карциномът на простатата е изключително чест проблем, който се появява след 50-годишнината на мъжа. В Европа е втори по честота след рака на белия дроб, а в САЩ вече е на първо място сред онкологичните заболявания сред мъжете над 50-годишна възраст. По- честото откриване на пациенти с рак на простатата е свързано по-скоро с напредъка на медицинските технологии и с възможността той да бъде диагностициран в по-ранен стадий. Ранната диагностика е свързана с целенасочен скрининг, който се прави през последните десетина години – изследване на простатно-специфичен антиген, който е скринингов показател за вероятността от развитие на карцином на простатата. Ако стойностите му са повишени, се налага да се разшири диагностичното търсене, тъй като ракът на простатата няма специфична симптоматика в ранния стадий на развитие. Често тази локализация може да бъде прикрита зад баналната симптоматика на доброкачествената простатна хиперплазия, която се проявява с по-често уриниране, затруднено уриниране, уриниране през нощта, изтъняване на струята. Тези симптоми са най-типични показатели за доброкачественото увеличение на простатната жлеза, но зад тях може да се крие безсимптомното развитие на рак на простата. Това е причината да препоръчваме на всички мъже над 50-годишна възраст поне веднъж годишно да изследват простатно-специфичния антиген и да посетят уролог за преглед, каза още проф. Салтиров. Целта е да се прецени степента на оплакванията и необходимостта от по-разширена диагностика.
Болестите на устната кухина засягат почти половината от населението на света
Възраст, раса и генетично предразположение са рискови фактори за поява на рак на простатата
Карциномът на простата се появява след 50-годишна възраст заради настъпващи хормонални промени в организма на мъжа и заради промяна в самата жлеза. Сред чернокожите мъже рискът от поява на рак на простатата е по-висок, а сред азиатците е по-нисък, но се забелязва тенденция, че сред азиатци, които са се преселили в Северна Америка, честотата на рак на простата сред тях се изравнява с тази при белите мъже. Начинът на живот и на хранене явно също играят своята рола за поява на заболяването. Има доказана връзка между генетичните фактори – мутации в два от гените, и развитието на карцином на простата. Когато имаме съмнения за развитие на рак на простата и не можем да ги докажем със съвременните образни изследвания и биопсични техники, тогава се извършват и генетични изследвания, за да може да се започне ранно и ефективно лечение, добави проф. Салтиров. Дигностициран в ранен стадий, когато още е локализиран в самата простата, има шансове за пълно излекуване, припомни лекарят.
Простатно-специфичен антиген и разширена диагностика
Простатно-специфичният антиген не е туморен маркер, а е органно специфичен антиген и стойностите му може да бъдат повишени и при други състояния - възпаления на простатната жлеза, при спорт, колоездене и др, така че има редица показатели, свързани с този антиген, които могат да ни насочат в една или друга посока, уточни проф.Салтиров. Само повишените стойности на този антиген не означават автоматично диагнозата рак на простатната жлеза. Ако имаме съмнения за карцином, се извършва образна диагностика, като в последните години разполагаме с техника, която може да открие малки лезии, с размер на няколко милиметра. Следващата стъпка в диагностиката е биопсия – чрез взимане на тъкан от простатната жлеза. Биопсията е единственият метод, който категорично показва наличие или липса на карцином.
Учени: Европа се е устремила към най-страшната епидемия
Успеваемост в лечението
Видът на лечение много зависи от стадия на заболяването. Кое лечение би се приложило за даден пациент се обсъжда от онкологична комисия. Когато карциномът е локализиран в рамките на простатната жлеза, без излизане извън капсулата и без обхващане на околна тъкан, без метастази, тогава имаме възможност за пълно отстраняване на жлезата, заедно с тумора, и се постига пълно оздравяване, допълни проф. Салтиров. По думите му, когато има противопоказания за хирургично лечение или пациентът не желае такава радикална операция, тогава се извършва радиотерапия – облъчване на жлезата. Тази терапия също има оздравителен характер и туморните клетки могат да бъдат напълно унищожени. Има и комбинирани форми на терапия – лъчетерапия с хормонотерапия. Налични са достатъчно съвременни препарати, които се прилагат подкожно веднъж на три месеца и държат заболяването под контрол. В случаите, в които възрастта на пациента и характеристиките на тумора позволяват той да не бъде лекуван, се прилага изчакване и наблюдение, което пък премахва необходимостта от прилагане на инвазивно лечение и избягване на възможно усложнение. Наблюденията показват, че обикновено тези пациенти, особено ако са в по-напреднала възраст, няма да загинат от този рак, каза още лекарят.
Ако се премахне цялата простата, се ликвидира и възможността за оплодителна способност, но при мъже над 50 – годишна възраст това не е първата стремеж за съхранение. Запазва се нормалния път на уриниране, а с определени техники се запазва и еректилната функция.
Проучване: Хранителни добавки създават риск от развитие на рак
Карцином на тестиси
Тази онкологична локализация не е свързана с възрастта и може да се развие по всяко време в живота на мъжа. Може да се твърди, че в хода на живота си един на всеки осем въже може да се разболее от рак на простата, но такава статистика не може да се даде за рака на тестисите, посочи проф. Салтиров. Ракът на тестисите е специфично заболяване, което не е свързано с възрастта и това налага самонаблюдение от страна на мъжете, съветва проф. Салтиров. Тази локализация не се среща толкова често, колкото карцинома на простатната жлеза. В отговор на въпрос дали травма в областта на тестисите би могла да отключи карцином на тестисите в по-зряла възраст проф. Салтиров каза, че травмата е един от възможните етиологични фактори за развитие на заболяването, без да е абсолютно доказана тази зависимост. За това заболяване роля играят и генетичните и хормоналните фактори, а и невинаги при всеки карцином можем да докажем етиопатогенезата на развитието. Няма научни доказателства дали носенето на мобилен телефон в предните джобове на панталона би могло да провокира рак на тестисите, допълни проф. Салтиров.
След оперативното лечение на рак на тестисите, често се налага лъчетерапия, химиотерапия, които биха могли да нарушат еректилната функция. Туморът на тестиса уврежда цялостната функция на засегнатия тестис, обясни той. По думите му рядко се наблюдава двустранно развитие на карцинома.
Създадоха експериментална ДНК ваксина срещу рак
Ноември е месец на мъжкото здраве, но не само тогава трябва да се говори за него. Според проф. Салтиров трябва да се повиши информираността на обществото по отношение на карцином на простата, на карцином на тестиси, на мъжката депресия.
През ноември някои болници организират безплатни профилактични прегледи на мъже. Кампаниите са по повод „Мовембър“ - движение, което се заражда в Австралия, през 2004 г., сред приятели, които решават да си пуснат мустаци, в подкрепа на мъжкото здраве. Целта на „Мовембър“ е да се повиши осведомеността за здравословните проблеми на мъжете.
