Ч естваме Лазаровото Възкресение или Лазаровден.
В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос - възкресяването на умрелия Лазар. Това станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим.
Лазар бил приятел на Христос и заедно със сестрите си Марта и Мария често приемали Учителя и учениците Му на гости. Няколко дни преди страданията и кръстната смърт на Господ Иисус обаче Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, за да го посети. Но Христос, Който бил в земите отвъд река Йордан, на около един ден път, нарочно се забавил два дни, докато Лазар умрял. И едва тогава казал на учениците Си: "Нека отидем сега да го събудим!".
Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и поискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, вече се усещала миризма от разлагането на тялото. Спасителят се просълзил и само поискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и казал със силен глас: "Лазаре, излез вън!".
Четиридневният мъртвец веднага се надигнал от гроба и пред погледите на всички присъстващи - Иисус, двете сестри и дошлите с тях хора - излязъл увит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да ходи. Така всички се убедили, че това било ново и невиждано чудо, което показало властта на Твореца над природните закони. А то е и своеобразна подготовка на Христовите ученици за Неговото славно възкресение от мъртвите.
- Според българската народна традиция
Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Девойките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
В миналото нашите баби и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.
На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Днес имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
- Обредната храна и символите на пролетта
Типични за Лазаровден са обредните хлябове – с красиви украси от тесто под формата на цветя, птици или кръстове. Те се носят в църква за освещаване или се подаряват на лазарките. Венците от върба, които момичетата сплитат, се запазват през цялата година – като символ на здраве и защита.
Въпреки че празникът има религиозни корени, неговата народна форма често надделява – и до днес той остава жив мост между християнството и езическите представи за прераждането на природата.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия Лазаровото въздигане от смъртта, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
- Лазаруване – ритуал на женствеността и благословията
Най-знаковият обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването – древна моминска традиция, която оцелява през вековете. Млади, неомъжени момичета – лазарки – обличат празнични носии, сплитат венци от пролетни цветя и тръгват из селото или квартала, за да благославят домовете с песни и наричания за здраве, плодородие и благополучие.
В замяна, стопаните ги даряват с яйца, брашно и пари – символи на живот и благоденствие. Смята се, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи.
През 2025 г. в много български населени места традицията е оживена от местни читалища, училища и културни центрове, които организират възстановки на обичая.
