Пв вославната църква отбелязва днес Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната
събота преди най-големия християнски празник - Великден.
В църковния календар празникът е свързан с
един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на
Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
Според евангелието когато Спасителят е в земите отвъд река
Йордан, Лазар се разболява и умира.
Щом Христос се връща, заварва сестрите му неутешимо да скърбят и "вдига" покойника в четвъртия ден след неговото погребение, в
знак и на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа.
То и днес ни уверява в
божествената сила на Божия Син, в Неговото славно възкресение и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.
Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у
първосвещенниците и фарисеите.
По съвета на Каиафа, точно в този момент
Синедрионът решава да улови Иисуса
при първа възможност и да Го убие.
Така чудото станало непосредствен повод за смъртната присъда
на Спасителя. Именно затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня
преди
началото на Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания).
Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и
значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество - единственият ден в
богослужебната църковна година,
когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в
строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на
град Китион на остров Кипър.
На днешния ден църквата отбелязва и паметта на свети мъченик Лазар
Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Според българската народна традиция,
Лазаровден или Лазарица, Лазарова събота, е денят, в който се ознаменува
превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10
до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински
костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото.
Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те
възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и
овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще
бъде честита през цялата година.
Лазарките обхождат също горите,
реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата
реколта от раззеленилото се жито.
Източник:
БГНЕС
