Хитът Volvo XC90 отново е в топ класациите (тест драйв)|Vesti.bg

П о всички закони на модерния автомобилен свят, Volvo XC90 не трябваше да фигурира в днешния си вид. Шведският шлагер дебютира в началото на 2002 г., като остана на дневен ред цели 12 години. В края на 2014, началото на 2015 г. дойде дългоочакваната смяна, която, след като през 2024 г. тествах сочения за негов заместник електрически EX90, трябваше да се е отправила към залеза.

Но новите реалности дадоха на Volvo XC90 втори фейслифт, който възроди кариерата му, както сега това прави шоуто Abba Voyage. Макар големият семеен SUV да е на сцената сякаш цяла вечност, точно като Бьорн, Бени, Агнета и Ани-Фрид, актуализираният 7-местен шведски хит отново е под светлините на прожекторите.

За щастие, защото привлекателният му екстериор беше изчистен с леки, но точно премерени интервенции, технологията модернизирана и окачването пренастроено. Резултатът от всичко това е, че имаме същия този автомобил, чиито две поколения винаги са ни предлагали солиден, практичен, безопасен и умерено скъп премиум автомобил. Последното може да се регулира, тъй като седемте места в купето му позволяват фирмите да ползват данъчно облекчение.

Моето облекчение настъпи в мига, в който отворих предната врата. Светъл салон като през шведските „бели нощи“, от който лъха мириса на кожа. И най-важното: ако търсите дисплей от колона до колона или 19-инчов по средата на таблото, тук няма да ги намерите. За щастие на мнозина, вероятно за други това показва навъртените години на километража, но тихият лукс в интериора на ХС90 мен винаги ме е привличал с детайлите и невидимото.

Тестваме върховната лимузина на Mercedes-Benz

Peugeot 308 обезличава голяма част от конкурентите си (тест драйв)

Говоря за усещането, което дава тази опростена, но същевременно много трудна за изпълнение конфигурация на интериора, от която липсват дигиталното припукване на камината от Hyperscreen-а на Mercedes например. Но топлината генерират естествените материали, светлата кожа, метал и дървесина и най-вече изчистеното арматурно табло. Да, пак го има 11-инчовият вертикален дисплей, както и 12,3-инчовото приборно табло, но те в никой случай не тежат, напротив. Ще изтъкна кристалния скоростен лост от Orrefors и въртящия се старт/стоп „бутон“ като фокусни детайли, които приковат погледа.

Не случайно не обръщам сериозно внимание на екстериора, защото тук нещата са повече от познати, макар на очи веднага да се набива новата решетка, леко пипнатата форма на фаровете (без това да касае характерния светлинен подпис от скандинавската митология) и предна броня. Има и актуализирана емблема Volvo. Повече от фини и сдържани промени, както е присъщо на Volvo.

Вътре, освен първото впечатление, което описах най-очевидната разлика е новата инфотейнмънт система, базирана на Google. Ако сте Android-човек, каквито вероятно са и повечето клиенти на модела предвид закодираната връзка EГН-Android, тя ще ви изглежда познато. Важното е, че стъпката напред спрямо предходната система е голяма. Ако пък предпочитате начина, по който Apple прави нещата, винаги можете да използвате CarPlay, за да репликирате своя iPhone на централния екран. Малкото бутони продължават да са константна величина, което поддържа таблото чисто и минималистично, но пък някой и друг физически бутон в плюс би улеснил шофирането още повече. Все пак в модерните му немски конкуренти няма и толкова, за щастие или не, това отново зависи от ЕГН-то.

Заради последното все още помня времената на големите „кафяви“ 5- и 6-цилиндрови дизели в ХС90 от преди 20-ина години, но този спомен става все по-далечен. Още през 2015 г., когато второто поколение излезе на пазара, това стана само с 4-цилиндрови двигатели. Сега у нас моделът се предлага като плъг-ин хибрид, като комбинацията от ДВГ и заден електромотор генерира системна мощност 455 к.с. и 710 Нм. Батерията с капацитет 18,8 kWh би следвало да осигурява 66 км движение в смесен цикъл само на ток, но се съмнявам в това. Аз го карах в режим Hybrid, в който две отсечки на Околовръстното на София (от шоурума на Volvo до кв. Борово и обратно) почти „изядоха“ капацитета на батерията, след което по-голямата част от междуградското ми движение бе без наличие на заряд в нея. Оставам настрани факта, че тя никога не е 0, макар на прибора да показва 0. Тук определено ХС90 изостава от по-новите си конкуренти, които съумяват да осигурят по-голям пробег, макар и те да гонят теглото от 2350 кг на шведския модел. Правят го с по-големи батерии, докато тук тази 19-киловатчасова батерия изглежда по-подходяща за един клас надолу автомобил.

В реални условия, T8 се усеща достатъчно пъргав в редките моменти, в които реших да извадя динамика от XC90, въпреки че 2-литровият четирицилиндров двигател с турбо може да звучи по-осезаемо в тези случаи. Системата работи с 8-степенна автоматична трансмисия, която няма планки на волана и съвсем разбираемо, този модел никога не е залагал на динамичните си параметри, за да блести. Все пак има режим Polestar, заменящ традиционния Sport, ако решите да търсите горното. Това винаги би било по-добре, ако двигателят е „шестак“, затова аз заложих на най-силната черта на XC90 – спокойното и комфортно шофиране, което граничи с пълната идилия, която си представям, когато използвам словосъчетанието „комфортна возия“.

Трудно ми е да повярвам, че има клиент, който би си поръчал ХС90 в базова комплектация. Моделът разчита на двойни А-рамена отпред и многоточково задно окачване, а срещу 2470 евро клиентът получава адаптивно пневматично окачване, с каквото бе оборудван тестовият автомобил. Същото добавя допълнителни 40 мм просвет в режим за офроуд движение, но и това ми е трудно да си представя, че някой би тръгнал да използва. И не само заради 21-цоловите джанти, просто този „въздух“ кара ХС90 да се усеща като големите круизни кораби, навлизащи към пристанището на Стокхолм.

И като казвам големи, наистина имам предвид точно това. Volvo-то е дълго почти 5 метра (4953 мм) и е широко 2,14 м с огледалата. Тук особено важно е междуосието от 2984 мм, защото, независимо от задвижването, Volvo XC90 идва оборудвано винаги със 7 места. Когато задният ред е сгънат, багажникът е достатъчно голям със своите 650 л при изправени облегалки на втория ред.

Там има три отделни кресла, като всяка облегалка се накланя, а седалищната част се плъзга напред и назад с ход от 120 мм, за да се отваря повече място на третия ред седалки или допълнително място в багажника. Аз седнах отзад, за да проверя какво е мястото и се убедих, че там е подходящо само за малки деца, макар лично аз да не съм висок.

Шофьорската седалка ми пасва чудесно, без да се налага да се масажирам по време на път, защото тук трябва да седиш повече от 10 часа, за да изпиташ дискомфорт. А и 3000 евро за масаж само по себе си ми звучи дискомфортно като усещане. Като настройки воланът е на „твърда“, също в три степени може да се настройва твърдостта на окачването, като аз предпочитам средния вариант. Автомобилът абсорбира неравностите, а шумоизоцалията – контакта на големите колела с асфалта, така че да се свеждат до минимум тези нежелани странични ефекти. Такъв е и наклонът на каросерията в завой, който също е неутрализиран в голяма степен. Всъщност ХС90 не се стреми да скрие размера или теглото си. Тук няма завиващи задни колела и системи за активен контрол на накланяне, а само респектиращи нива на механично сцепление. Без въобще да се отива в крайности, присъщи на BMW и Porsche.

Голямото тегло и инерционните сили са неща, с които човек винаги трябва да се съобразява. В тази връзка спирачките не действат толкова линейно, но това е типично за плъг-ин хибридите.

Всичко това са причините, заради които ХС90 продължава да е на мода повече от 10 години, и не само да е на мода, а да е в челото на колоната. Най-силната му черта е чистото и меко пътно поведение, без залитане в крайности като офроуд възможности или спортни изпълнения. Това е автомобил, който кара всички на борда му да се чувстват добре. И безопасно, естествено. Страхотен е.