„Имаше две попадения в джипа на президента Първанов.“ - това признание прави за първи път пред „Телеграфно подкастът“ командосът Алекси Димитров, един от българските бойци, охранявали държавния глава по време на историческото му посещение в Кербала през 2004 г. - дни след кървавия атентат в база „Индия“.
Димитров, ветеран от специалните операции и по-късно служител на СОБТ, разкрива неизвестни досега подробности за обстрела, за хладнокръвното поведение на президента и за мисия, която той определя като „истинска война“.
Обстрелът при влизане в базата
След като ескортирали президента от американска база извън града, колоната се насочва към нашата база. По пътя са били разположени подразделения на сухопътните войски, които да осигуряват маршрута и да предотвратят атаки и поставяне на импровизирани взривни устройства. В момента непосредствено преди влизането в базата е започнал обстрел от съседните сгради. Поставените войски в района отвърнали на огъня, докато ескортиращите автомобили не са могли да стрелят свободно, за да не рискуват да стрелят по собствените сили или по цивилни.
В първия автомобил, предоставен от Джон Бери, са били шофьорът Иван Михайлов, отзад — президентът Георги Първанов и двама охранители от НСО, въоръжени само с пистолети. В джипа е бил и тогавашният шеф на НСО, генерал Владимирoв.
Попаденията по джипа на президента
„Истината е, че в джипа на Георги Първанов имаше две попадения“, казва Димитров. Едно попадение е било точно там, където свършва задната врата, а второто — под задния прозорец, към багажника. Димитров уточнява, че преди това по джипа не е имало други поражения и че автомобилът е бил с най-висока налична бронировка — проектиран да издържи удар от РПГ, с отделна вътрешна „капсула“, кислородни апарати и усилена защита, която разпределя кумулативната струя и не допуска пробив в кабината.
Впечатлението от президента
Димитров описва президента като изключително хладнокръвен в момента на слизане от автомобила — вид, който силно впечатлил военните. След събранието в столовата президентът държал реч, която „много повдигна духа на хората“. Посещението е станало няколко дни след смъртта на Димитър Димитров в засадата; според Димитров присъствието на държавния глава е спряло вълната от отчаяние и е накарало много военнослужещи да отменят ранните си рапорти за връщане в България.
„Истинска война“ — какво преживя българският контингент
Димитров е категоричен: българският контингент е участвал в истински бойни действия — нещо, което според него не се наблюдава при другите контингенти преди или след тях. По негови думи шиитското въстание, водено от Моктада ал-Садр, е довело до оттегляне на някои чужди сили и до ескалация на терористичните атаки срещу Кербала. Българите са били вградени в градската среда — в райони с населени къщи непосредствено до загражденията — и са били обстрелвани от близко разстояние с автомати и РПГ.
Загуби и ранени
При камиона-бомба (в първия контингент) командирът и заместник-командирът на групата на Димитров са загинали — лейтенант Саръев и Антон Петров. Двама са били тежко ранени (Стефан и Дафо). Самият Димитров споменава многобройни престрелки; не е бил раняван, но описва случаи, в които животът му е бил в очевидна опасност — падащи снаряди, рикоширали куршуми, осколки, които са пробивали кевлара до ръба.
Спецоперации и разузнаване в „двореца“
Димитров разказва за разузнавателна операция в дворец — бивша казарма и по-късно музей — където е имало сведения за складирани оръжия и екстремистки кадри. В операцията са участвали четирима: Алекси Димитров, Иван Михайлов, Геро Белята и Радо Шопа. Те влизат в сградата, оставят тежкото оборудване и прочистват стая по стая; след две нощи наблюдение благодарение на тяхната информация е проведена последваща операция, която дава резултат.
Сътрудничество и оценка от американските специални части
Според Димитров българите са били високо оценени от американските специални операции (Делта). По време на операциите са откривани оръжия и мини — по-късно имало спорни твърдения от полската страна кой какво е намерил.
Спасяване на командир при кацане в Багдад
Един от ярките епизоди в разказа е спасението на първия командир на батальона, Наско Люцканов. При кацане в осветен хангар Димитров настоява да се отдалечат към бетонни прикрития; секунди по-късно около тях пада Минен обстрел. Действията му спасяват командира, след което неговите съвети относно сигурността започват да се спазват стриктно.
За Джон Бери и реакцията на местното население
Димитров разказва и за ескорта на Джон Бери — американски администратор и губернатор на провинция Кербала. При едно движение по „червена зона“ под бронираната кола е поставена количка със шипове; изскачат стрелци от покривите, но когато възгласът „Ангария, Ангария“ (Ангария = България) прозвучава — нападателите се разотиват. Според Димитров виждането на българи в ескорта е объркало намерението им и в крайна сметка е предотвратило опит за отвличане или убийство.
Бери, впечатлен от присъствието и професионализма на българската охрана, по-късно заявява, че оттук нататък ще се съобразява с предложенията на охраната по отношение на безопасността си.
За живота след мисията — покана в СОБТ
След края на мисията Димитров е поканен „по неочакван начин“ да работи в СОБТ. Бившият командир Узунов го търси с думите, че имат нужда от хора, които са воювали с терористи, за да предадат опит на тези, които не са преминали през истинска война. Димитров приема и описва задачите си — осигуряване при щурмове на сгради, работа по разследвания и обучения.
Лични размисли за риска и подготовката
Димитров споделя философията си: когато човек е на такова място, ако не приеме постоянно възможността да загуби живота си или да остане инвалид, психиката му ще бъде разклатена и това ще влияе на цялата му работа. Той признава, че е попадал многократно в ситуации, в които е можело да загуби живота си — както извън, така и вътре в базата — и посочва конкретни близки случаи, при които случайност го е спасявала.
