В ероятно са ви питали: интроверт ли сте или екстроверт? Ако този въпрос някога ви се е струвал твърде ограничаващ, ако нито един от двата етикета не ви пасва идеално и самата предпоставка зад тях ви се вижда неподходяща, то вие сте в добра компания. Все повече мислители, клиницисти и любопитни читатели сочат към трети начин на съществуване: отровертът – буквално човек, чиято ориентация е „различна“ от познатата ос навътре/навън.
Какво е отроверт?
Терминът е въведен от нюйоркския психиатър д-р Рами Камински, който твърди, че някои хора не се ориентират към себе си (интроверсия) или към групите (екстроверсия), а по-скоро в друга посока – там, където малцина други поглеждат. Както Камински го формулира: „Тяхната фундаментална ориентация се определя от факта, че тя рядко е същата посока, в която е обърнат някой друг.“
Той развива тази идея в книгата си „Дарът на непринадлежността“ и в медийни интервюта, а също така създава безплатен онлайн тест и организация – Институтът за другост, за да назове и изследва този модел. Когато Камински и няколко рецензенти обсъждат исторически примери, те посочват фигури, които многократно са действали на ръба на своите култури: Франц Кафка, Фрида Кало и Алберт Айнщайн попадат в списъка, защото всеки от тях е създавал произведения или е живял по начин, който е устоявал на лесното групово идентифициране. Целта не е да се диагностицират хора от миналото, а да се подчертае как постоянната непринадлежност може да подхранва оригиналността и мисленето, което не е омекотено от нуждата да се присъединиш или да угодиш на племето.
Как се различава отровертността от самотата или патологията
Отровертността не е равнозначна на самота, аутизъм, разстройство на настроението или умишлено социално изолиране. Камински подчертава, че отровертите могат да бъдат „общителни, но не от тълпата“ – те формират дълбоки, внимателни връзки един на един, а не широки социални мрежи, и са емоционално независими, а не откъснати или безразлични.
Той пише, че отровертите често са погрешно насочвани към „принадлежност“ от родители, училища и работни места, които приемат, че присъединяването винаги е желано. Основният му аргумент е, че различността може да бъде адаптивна, а не дефицит.
Признаците, които отровертите често споделят
- Афинитет към възрастни, вместо към връстници; чувство на несинхронизираност с детските групи.
- Любопитен, изобретателен ум, който предпочита независимото мислене.
- Да бъдеш харесван или популярен на пръв поглед, но да имаш много малко близки довереници.
- Чувстваш се по-щастлив, когато си оставен сам; не харесваш организирани събития или задължителни групови ритуали.
- Необичайно внимателен, щедър и осъзнат за риска; предпазлив с промените.
Израстване като отроверт: къде възникват триенията
Камински описва детството и юношеството като особено напрегнати периоди, тъй като училището и културата на връстниците силно възнаграждават груповата идентичност. Той отбелязва, че някои деца се чувстват като „вечни аутсайдери“ – не защото активно отхвърлят другите, а защото инстинктът за принадлежност просто никога не се проявява по същия начин.
Тази разлика може да доведе до недоразумения: родителите може да се притесняват; училищата може да поставят етикети; връстниците може да объркат отчуждеността с грубост. Практическата препоръка на Камински е ясна: не се опитвайте да „поправите“ дете, което процъфтява в самота, сякаш става въпрос за клиничен проблем – по-скоро разпознайте и подхранвайте дарбата му.
Далеч от това да е просто странност, отровертността често корелира с независима преценка, творческа оригиналност и ранно разпознаване на груповото мислене.