С ъпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков допусна, че правителството може да издържи и четири години, но отбеляза, че ако някои от партиите се изкушат да сложат лично-партийните си интереси пред тези на държавата, кабинетът може да съществува и много кратко. Петков коментира темата в интервю за БНР.
„Зависи от дисциплината на всеки един от участниците. Ако дисциплината на всеки един от нас е да сложи националните приоритети, описани в програмата, която сме заложили, над лично-партийните интереси, това правителство може да продължи дълго“, заяви Петков. Той добави, че всеки ден трябва да се взимат много решения и всяко едно се отразява на партийните и националните интереси, като отбеляза, че в ПП „сме готови да плащаме голяма политическа цена, докато резултатите са правилни".
Във връзка с бюджета за образование и култура,
Кирил Петков каза, че той е рекорден, ако се гледа общо. По думите му диалогът с представители от сектора на културата трябва да продължи по отношение бюджета за 2024 г., за да има повече средства, които да бъдат обвързани с по-ясни резултати. Той изрази сигурност, че парите за култура ще са повече, ако има диалог.
Във връзка с предложенията за промените в Конституцията
Петков коментира, че, за да ги има, са били необходими над 160 гласа, а ДПС са били важни, колкото и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ, за да бъде този проект реалност. По думите му, докато резултатите се случват, тези мнозинства не могат да бъдат укорими, но, ако крайните резултати не отговарят на целите - „тогава ние ще отсечем и мисля, че и колегите от ГЕРБ осъзнават това“.
Коментар направи и министърът на външните работи Мария Габриел пред БНР.
Кабинетът ще издържи, докато има диалог, разум и механизъм, по който продължават да се взимат решенията, както досега, и от двете коалиции, които подкрепят правителството, коментира вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел в интервю за Българското национално радио.
"Само в рамките на два месеца много важни решения бяха взети от приемане на бюджета, до ясната заявка да работим заедно за приоритети – Шенген, еврозона, План за възстановяване", отбеляза Габриел.
По нейните думи атмосферата в кабинета е позитивна и конструктивна. Въпреки различията, е важно да продължаваме да бъдем обединени от общи приоритети, добави тя.
Вицепремиерът Мария Габриел заяви, че подкрепата на България за Украйна е цивилизационен избор. По думите ѝ тази позиция трябва да се комуникира още по-активно с българското общество, за да може този избор да бъде ясно разбран.
"България е на правилната страна на историята", допълни тя.
Във връзка с публикувани снимки и лични данни на българи, обозначени като врагове на Украйна, в сайта „Миротворец“
Мария Габриел заяви, че позицията на страната ни е, че там нямат място български граждани и е недопустимо. Тя добави, че позицията е изразена пред украинските органи и служби от посолството ни в Киев.
По отношение на изказвания на руски представители по отношение на България, включително на посланика на Руската федерация у нас,
Габриел заяви, че се реагира във всеки един такъв момент. „Трябва да сме наясно, че сме в изключително сложна обстановка, в която такъв тип изказвания според мен са пореден опит, включително агресивна демонстрация, за зловредно влияние и намеса във вътрешните работи“, посочи тя.
На въпрос за това какво трябва да се направи, за да се спре дезинформационната, хибридна война, която води Русия, вицепремиерът каза, че няма решение-чудо, но трябва да има координация на национално ниво. Тя съобщи, че предстои на 12 септември във Финландия България да се присъедини официално към Европейския център за върхови постижения за борба с хибридните атаки. Габриел даде пример, че членството ще позволи да се правят упражнения, симулиращи реални условия, в които може да се види как се контрира дезинформационна кампания и хибридна атака – нещо, което може да бъде много полезно.
Вицепремиерът отново потвърди, че България няма нови условия и няма да задава нови условия към Република Северна Македония за членството й в Европейския съюз.
Тя отбеляза, че страната ни следи за постигнатия компромис от юли 2022 г. – да се случат конституционните промени, където ясно да се види отстояване правата на българите, да се спазва Договорът за добросъседство и договорените протоколи. „За нас е много важно да видим, че поетите ангажименти на европейско ниво се изпълняват. Това, което отстоява България, е, че членството в ЕС е свързано с ангажименти и отговорности“, добави Габриел.
По темата за Шенген
тя каза, че трябва да се положат всички усилия и добави, че до октомври те трябва да са най-интензивни, най-динамични и най-конкретни в начина, по който представяме постигнатите резултати. По думите ѝ много ясно трябва да стане на държавите членки, че приемайки България в Шенген, това дава заявка за опазване на външните граници, рисковете, ако страната ни не бъде приета, те са много по-големи.
