Р азследването на масовото убийство, разтърсило района на Петрохан и Околчица, постави под светлините на прожекторите специфична следа: рисунка на козел, открита на видно място в хижа „Петрохан“. Този символ се оказва ключът към две коренно различни, но еднакво радикални философии, които хвърлят светлина върху мотивацията и смразяващата идеология на затворената общност.
Тибетският прочит: Пътят на суровото просветление
За последователите на Ивайло Калушев, който се самоопределя като духовен водач (лама), козелът е централен образ в тибетския будизъм. Там той не е демон, а дхармапала – защитник на учението, натоварен с трансформацията на негативната енергия в духовно пробуждане. В иконографията на това учение божеството Дамчен Гарва Накпо често е изобразявано яздещо козел сред „море от кръв“.
В контекста на тази доктрина кръвта символизира не физическо насилие, а радикалното „изцеждане“ на егото и пресичане на първичните човешки страсти. Планинската коза служи за метафора на самия практикуващ – нейната способност да стои стабилно на ръба на хималайските пропасти е модел за психическата устойчивост, необходима в суровите условия на изолация, които групата е избрала. Рогата на животното пък сочат към точката, в която се преодолява разделението между добро и зло, а личният интерес отстъпва пред висшата цел.
Окултният код: Кодексът на „унищожението“
Криминалисти и експерти по радикални учения обаче изследват и друга, далеч по-зловеща хипотеза: влиянието на атеистичния сатанизъм на Антон Ла Вей. Тук козелът се превръща в Бафомет – символ на краен индивидуализъм, асертивност и безмилостна саморазправа с всеки „противник“. Тази теория дава възможен отговор на въпроса за агресията чрез основните принципи на сатанинския кодекс.
Според философията на Ла Вей, ако гостенин в твоето „леговище“ те раздразни, трябва да се отнесеш към него „жестоко и без милост“. Единадесетият принцип е още по-категоричен: „Ако някой те обезпокои... унищожи го“. В този прочит рисунката в хижата е служила като териториален маркер. За хората, изолирали се в Балкана, всеки външен човек, възприет като заплаха или „дразнител“, автоматично става мишена на тази доктрина за нулева толерантност. Мрачният имидж, черните дрехи и социалната мизерия се приемат не като наказание, а като подготовка за „Края“.
Профил на последователите: Кой влиза в „леговището“?
Профилът на хората, привличани от Калушев, обикновено включва интровертни личности, търсещи алтернатива на „корумпираното общество“. Те често са обсебени от идеи за екологичен радикализъм и живот, напълно откъснат от цивилизацията. Привлича ги убеждението, че човек сам трябва да владее живота си, без да се съобразява с наложените морал и държавна власт.
В основата на тяхната идеология стои концепцията за „волевото напрежение“. Калушев проповядва, че „лесните избори“ изцеждат добрата карма, докато „трудният избор“ – действие, което противоречи на навиците и инстинктите – пречиства духа. Парадоксът тук е, че този „труден избор“ може да означава както отказ от агресия, така и хладнокръвно прекрачване на законите в името на херметичната ценностна система на групата.
Какво знаем по случая с шест трупа
Мистерията започна в началото на февруари 2026 г., когато в района на хижа „Петрохан“ бяха открити телата на трима мъже – Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев, а сградата бе умишлено подпалена. Жертвите се оказаха членове на паравоенното сдружение НАКЗТ (Национална агенция за контрол на защитените територии), което от години действа като „частна полиция“ в региона
Разследването се разрастна мълниеносно на 8 февруари, когато в изоставен кемпер под връх Околчица бяха намерени мъртви още трима души: лидерът на групата Ивайло Калушев, неговият сътрудник Николай Златков и 15-годишно момче. Първоначалните експертизи сочат към смразяваща комбинация от убийства и самоубийства, извършени със законно притежавано от Калушев оръжие.
Трагедията предизвика огромен политически скандал, след като стана ясно, че сдружението е имало официални споразумения с министерства и е провеждало съвместни тактически обучения със спецчастите на МВР. В публичното пространство изплуваха шокиращи версии – от разправа заради видяно „нещо, което не е трябвало“ (свързано с наркотрафик или златодобив), до разследване за педофилска мрежа и сектантски практики в групата.
Докато прокуратурата и МВР си прехвърлят отговорността за липсата на превенция въпреки подаваните сигнали, случаят „Петрохан-Околчица“ остава най-тежката криминална енигма в най-новата ни история, оставяйки след себе си шест трупа и десетки въпроси без отговор.
