Ч етвъртокласниците имат по-добри познания по български език и литература (БЕЛ), отколкото по математика. Това показват резултатите от тазгодишното национално външно оценяване по двата предмета.
Над 53 000 деца се явиха на изпитите, които се проведоха съответно на 26 и на 27 май.
Резултатите са публикувани днес, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
- Разпредление на резултатите по предмети и оценки вижте ТУК.
По БЕЛ учениците са постигнали средно 70,46 точки от 100. По математика средният резултат е по-скромен - 57,33 точки от 100. По скалата за превръщане на точките в оценки това означава "много добър" по български език и литература, и "добър" по математика.
На въпрос дали математиката не е много сложна за малките ученици и те не я разбират, министър Денков отбеляза пред журналисти, че за това се прави преглед на учебните програми.
"Това е една изключително тежка и обемна задача, която ще отнеме време, за да подобрим образователната система и да учат децата това, което е разбираемо и интересно. За това сме се захванали с тази задача, но тя ще даде резултат догодина и подогодина. Този тип промени изискват време, за да се видят резултатите", обясни още Денков.
"Специалистите и експертите по математика трябва да кажат дали тя е трудна за децата. За това правим прегледа с информация и от учители, и от родители, и от ученици, за да можем да дефинираме, че не просто "математиката е трудна", а точно кои раздели и в точно кои години има проблем с тях, и да решим какво да правим", допълни министърът.
Общият резултат е сравнително висок. Той потвърждава наблюденията от международните изследвания PIRLS и TIMMS, че българските четвъртокласници се справят над средното равнище в сравнение със своите връстници в други страни.
С максимален брой точки са оценени 1427 изпитни работи, а 6772 деца имат отлични оценки (над 5,50) и по двата предмета. Всеки втори четвъртокласник има отлична оценка поне по единия предмет. Трима ученици са с максимален брой точки - 100, едновременно и на двата изпита.
Добро впечатление прави също тенденцията повече ученици да имат пълен брой точки на отворените въпроси, отколкото на затворените. Това показва напредък при най-важните умения - да мислят, да решават задачи, да четат и създават текст.
В сравнение с 2021 г. при тазгодишните средни стойности по двата предмета се наблюдава лек спад. Освен че самите деца са различни, влияние върху резултатите оказва и по-дългият период на онлайн обучение заради пандемията от COVID-19 - за този випуск това бяха три поредни години, макар че бяха положени максимални усилия през тази учебна година децата от началните класове да учат колкото е възможно по-дълго присъствено.
Върху резултата се отразяват и някои промени в самите тестове за националното външно оценяване - с всяка следваща година те изискват все повече мислене, съобразителност, справяне с практически ситуации, умение за пренос на наученото в нов контекст. Това предполага повече усилия и постоянство при усвояването на материала.
Предстоят анализи на регионално и на училищно равнище, както и набелязване на конкретни стъпки за преодоляване на пропуските, установени на изпитите след четвърти клас. Това с особена сила се отнася за училищата, в които има ученици с 0 точки и на двата изпита (24 деца общо за страната), както и ученици с 0 точки на един от двата изпита - общо 213 деца.
"Отнасям се със съвсем прагматичен подход към резултатите от националното външно оценяване в четвърти клас, част от децата не знаят достатъчно и това не е новина. Същият разговор го водихме и миналата година. Другите деца - част от тях са много добре, имат петици и шестици.
Има над 6000 деца, които имат шестици и по двата предмета - български език и литература, и по математика. Въпросът е как да подобрим образованието, за да бъдат резултатите по-добри през следващите години", сподели министърът на образованието и науката акад. Николай Денков в отговор на въпрос на журналист за по-ниските резултати на четвъртокласниците от националното външно оценяване по математика.
Тревожно е също, че 3477 (около 6% от всички) четвъртокласници не са постигнали минимума от 30 точки за "среден (3)" и на двата изпита.
Резултатите от изпитите доказват за пореден път, че по математика учениците се справят най-трудно с геометрията, пространственото мислене и практическото прилагане на наученото в реални ситуации.
По български език се забелязва обедняване на речника на децата. Все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Цели 88% от тях например не могат да обяснят значението на думата "пожарникар", немалко ученици не разпознават значението на думи, като "високомерен", "надменен", "стеснителен", "срамежлив", "горделив".
В езиково отношение най-голямо предизвикателство остава правописът на степенувани прилагателни имена и на съгласни пред беззвучни в средата на думата.
Няма сериозни размествания между подредбата на регионите по резултати спрямо предходната година. С най-висок брой точки отново са Смолян и София-град. В другия край е Сливен.
От тази година Министерството на образованието и науката въвежда единна скала за превръщане на броя точки в оценки по шестобалната система.
Тя ще важи както за националното външно оценяване в четвърти клас, така и за държавните зрелостни изпити. "Среден (3)" се получава при постигнати 30% от максималния брой точки. Съпоставимостта на резултатите между отделните випуски се прави през броя точки.
Скала за оценяване:
Слаб до 29 т.
Среден 30 т. – 40,5 т.
Добър 41 т. – 62 т.
Мн. добър 62,5 т. – 83,5 т.
Отличен 84 т. – 100 т.
На въпрос за актуализацията на бюджета, образователният министър съобщи, че от МОН са изпратили предложенията си на Министерството на финансите, но все още не е имало разговор между образователното и финансовото министерство.
"Поставили сме искания за увеличаване на издръжката, за транспорта на учениците и за всички разходи, които имаме, но всичко е свързано с това как ще се подреди макрорамката и колко пари ще отидат за пенсии", каза министър Николай Денков.
