И лия бил еврейски пророк и възвестявал волята на Бога пред царя и народа. Родил се през IX век преди Христос в град Тесви, област Галаад, на източния бряг на река Йордан, и живял по времето на цар Ахав. Царицата Йезавел се увличала в езическите вярвания и убедила Ахав да поставят в Самария идол на местното ханаанско божество Ваал. По примера на царското семейство народът започнал да принася жертви на идола, включително и човешки. А служителите на единия истински Бог били преследвани.
Обикнал Бога и Неговия закон от все сърце и душа, Илия не можел да търпи нечестието и беззаконието. Затова след негова гореща молитва Бог "заключил" небето и три години и половина не валял дъжд. Започнало гонение срещу пророка и той предложил на Ахав жреците на Ваал и Илия да принесат поотделно жертви и чиято жертва се запали с огън от небето, неговата вяра да се приеме за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молели, но нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил. Народът видял това и се поклонил на истинския Бог, а жреците били избити. Тогава обилен дъжд напоил земята.
В Трета и Четвърта книга Царства на Библията се говори за различни чудеса, станали с пророка чрез Божията сила. За тях говори и Иисус Христос в Своята проповед. При предсказанието за раждането на свети Йоан Кръстител архангел Гавриил посочва, че Христовият Предтеча ще има "духа и силата на Илия", което се изпълнило по-късно. При преображението на Иисус Христос на планината Тавор апостолите видели Илия и Моисей да разговарят със Спасителя.
Пламенният Илия пророкувал 25 години, а накрая при река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Благодатта му се предала на неговия ученик пророк Елисей.
